Фирми от различни части на страната предлагат изделия в рамките 247-ия Традиционен пролетен панаир в Търговище

Традиционният пролетен панаир в Търговище се откри днес, като тази година се отбелязва неговото 247-о издание. В тазгодишното издание на търговското изложение участват фирми от различни части на страната. Общият им брой е 87, като те са с шест повече от миналата година и с 16 повече в сравнение с 2024 г., посочват от общинската администрация в Търговище.
В обновените зали на Художествената галерията „Никола Маринов“ и на откритите площи пред нея са изложени дамска и мъжка конфекция, бижута и аксесоари, здравословни хранителни продукти, стоки за бита, цветя и други. Провежда се и инициативата „Форум Бъдеще“, в рамките на която гимназиалните училища от Търговище представят своята дейност. Участват също представители на Младежкия център, както и на Областният информационен център.
Пролетният панаир в Търговище е сред големите търговски форуми в страната, който с векове дава среща на трудолюбието, предприемчивостта и таланта на хората от Търговище и цялата страна. Тук се раждат идеи, създават се партньорства и се изгражда бъдещето, каза в приветствието си при откриването на форума кметът на Търговище Дарин Димитров.
Панаирът е бил във фокуса на медиите и назад в годините. Преди век вестниците са били основният носител на информация за гражданите. В поредния брой на в-к „Ески-джумайски вести“, обявил себе си за независим обществен вестник, от 20 май 1926 г. редакцията пише информация за панаира, като логично отбелязва, че „той е един от най-старите в България“. В редакционна бележка на първа страница се посочва, че „историята на града като град е и история на Джумайския панаир“. Статията е посветена на откриването на традиционния панаир в град Ески Джумая (днес Търговище) и коментира неговата история. Изданието е дигитализирано от екипа на Регионална библиотека (РБ) „Петър Стъпов“ в Търговище и е достъпно на сайта „Мост през вековете“, посочват от културната институция.
Авторът, макар и неподписан, посочва, че „в турско време значението на панаира е расло от година на година“. И допълва: „На него тогава се стичали търговци от Австрия, Италия, Румъния, Сърбия, Цариград и от всички по-важни търговски и занаятчийски центрове на голямата тогава Турска империя. Тук са се извършвали крупни покупко-продажби на стоки и добитък. Приготовленията за него са почвали месец по-рано“. Всичко това, изтъква авторът, „ се отразявало най-благотворно върху благосъстоянието на еснафа и търговците в града“. В тази връзка той прави своеобразен извод, че „Е. Джумая е бил тогава главен търговски антрепозит за цяла Придунавска България“.
Във втората част на вестникарската информация авторът прави оценка на панаира, започвайки с възклицателното изречение „Но каква разлика от тогава и сега!“. Той пише: „Западно-европейската търговско индрустриална конкуренция подкопава бавно, но сигурно, могъществото на тогавашното българско-еснафско производство. Изникнаха нови търговски средища. Разпада на турската империя; войните; откъсването на България след освобождението, от общите турски пазари; развитието на модерни съобщителни средства – не оставиха и помен от някогашното величие на Ески-Джумайския панаир.“
Преди сто години Ески-Джумайският панаир е имал само локално значение, пише още в статията. Отбелязано е, че макар и общината да е силно заинтересована от съществуването и развитието му, не е участвала за "неговото модернизиране и повдигане".