Фискалната консолидация от 2027 г. може да бъде предизвикателство за българското правителство, предупреждава „Фич Рейтингс“

Одобреният от новото правителство на България бюджет за 2026 година подчертава рисковете пред икономиката и публичните финанси на страната в резултат на фискалното разхлабване през последните години, се посочва в анализ на международната агенция за кредитен рейтинг „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings), публикуван днес на страницата на агенцията.
Бюджетът предвижда съществено свиване на дефицита през 2027 – 2028 г., но липсата на гъвкавост в разходната част и нежеланието за повишаване на данъците, на фона на проявите на обществено недоволство, довели до свалянето на предходното правителство от власт в края на миналата година, усложняват усилията на правителството за фискална консолидация, изтъкват експертите. 
Одобреният на 1 юли бюджет от правителството на премиера Румен Радев, който е внесен за обсъждане в Народното събрание, залага дефицит от 5,7 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 година, значително над целта от 3 процента през миналата година. В текстовете отпаднаха предложенията за повишаване на данъците през настоящата година - мярка, срещу която самият Радев се противопостави по време на предизборната кампания. Освен това правителството твърди, че е наследило значителни по размер прикрити фискални тежести, както и еднократно повишаване на капиталовите разходи през 2026 г. – с приключването на европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост в края на годината. Финансовият министър Гълъб Донев вече обяви, че без консолидационни мерки дефицитът за тази година би бил дори още по-голям - 7,4 процента от БВП, припомнят от „Фич Рейтингс“. 
Румен Радев стана министър-председател през май след убедителната победа на коалицията „Прогресивна България“ (ПБ) след извънредните парламентарни избори през април. Изтъквайки този факт, от „Фич“ припомнят още, че още тогава са очаквали победата на ПБ да доведе до подобряване на политическата обстановка в страната, но поради липсата на разработена икономическа програма или предварително остойностена фискална програма от страна на ПБ, то бюджетът ще послужи като ключов показател за фискалната позиция на управляващите. 
Забавеното приемане на редовен бюджет за 2026 година след извънредните избори вече допринесе за влошаване на фискалната позиция, а щедрите увеличения на заплатите в публичния сектор и пенсиите през 2025 година оказаха значим ефект върху публичните разходи, се изтъква в анализа.
Дефицитът от 2,5 млрд. евро за първите пет месеца на 2026 г. се оказа почти двойно по-голям от дефицита за същия период на предходната година, посочват от „Фич Рейтингс“. 
Правителството има амбициите да свие дефицита до 3,8 процента от БВП догодина и до 3 процента през 2028 г. чрез рязко съкращаване на разходите за персонал и нормализиране на капиталовите разходи, пише още в анализа.
Предложеният бюджет за 2026 г. отлага също така и някои реформи в разходната част, което предполага, че липсата на бюджетна гъвкавост и произтичащия от разходната част натиск, в добавка с острата обществена реакция спрямо намеренията за повишаване на данъците, биха могли да свият възможностите пред вариантите за провеждане на политика на фискална корекция. 
Процикличното фискално разхлабване изостря рисковете, произтичащи от макроикономическите дисбаланси в националната икономика, които са вече очевидни (особено при домакинствата) заради много силния ръст при частното кредитиране и възнагражденията, в комбинация със значителен дефицит по текущата сметка. 
Според „Фич Рейтингсч“ равнището на публичния дълг на България продължава да е сред най-ниските в ЕС със съотношение от БВП от 29,9 процента, а дори и в категорията на страните с кредитен рейтинг „ВВВ“, при които медианата средна стойност е 57,1 процента от БВП. Това отчасти се дължи на водената от България благоразумна фискална политика през предходните десетилетия, преди фискалното разхлабване да започне през 2024 г. в условията на нестабилни коалиционни управления и многократни избори, натежали върху прилагането на политика и структурни реформи.
Устойчивите високи дефицити обаче могат да ускорят покачването на дълговото бреме на България, което да направи бъдещите компромиси във фискалната политика още по-сложни, предупреждава рейтинговата агенция. Съотношението на родния публичен дълг спрямо БВП ще нарасне с над 10 пр. п. между 2023 и 2027 година според пролетната прогноза на ЕК, а това е едно от най-големите прогнозирани увеличения сред страните от ЕС, посочват експертите.
Влошаването на състоянието на публичните финанси в предходните години накара ЕК да препоръча през юни откриването на процедура по свръхдефицит  срещу България. 
В края на анализа си от „Фич“ заключават, че широкото придържане към коригиращия елемент на фискалната рамка на ЕС би могло да подкрепи процеса на подобряване на фискалната позиция на страната в средносрочен план, но вероятно няма да бъде достатъчно, за да стабилизира нивата на дълга.