След присъединяване на България към еврозоната макроикономическата прогноза, която Министерството на финансите изготвя, следва да бъде одобрявана от Фискалния съвет на Република България. По отношение на изискванията, които следва да се съблюдават при разработването на макроикономическите и бюджетните прогнози (рамки), европейското законодателство не прави разлики между държавите от еврозоната и тези извън нея. Пактът за стабилност и растеж предвижда по-стриктен мониторинг и контрол по отношение на проектобюджетите на страните в еврозоната. Това отговориха от Министерството на финансите (МФ) на въпрос на БТА във връзка с подготвянето на държания бюджет и намерението на България за присъединяване към еврозоната.
Най-малко веднъж годишно държавите членки и Европейската комисията следва да провеждат технически диалог относно допусканията, които стоят в основата на макроикономическите и бюджетните прогнози, отбелязват от МФ.
Координацията на икономическите и фискалните политики в Европейския съюз (ЕС) се осъществява въз основа на правилата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) - рамката за икономическо управление на държавите членки. Пактът съдържа разпоредби срещу прекомерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена на по-стриктен мониторинг и контрол, отколкото държавите от ЕС извън еврозоната, най-вече по отношение на проектобюджета си. От датата си на членство в еврозоната България ще следва бюджетния цикъл, приложим за всички държави, въвели еврото. Съгласно ПСР държавите от еврозоната следва в срок до 15 октомври да представят на Европейската комисия проектобюджетите си за следващата година, а Комисията следва да представи становището си по тях най-късно до 30 ноември. Ако ЕК открие сериозно неспазване на задълженията, произтичащи от Пакта за стабилност и растеж, или недостатъчно адресиране на специфичните препоръки, отправени към държавите членки, тя ще поиска от съответната страна да представи преработен бюджетен план, обясняват от МФ.
По отношение на самата макрорамка, европейското законодателство (Регламент 473/2013) изисква от държавите членки, чиято парична единица е еврото, да гарантират, че изготвянето, оценяването или одобряването на годишните и многогодишните им макроикономически прогнози се изпълнява от независима фискална институция. Това означава, че след присъединяването на България към еврозоната макроикономическата прогноза, която Министерството на финансите изготвя, следва да бъде одобрена от Фискалния съвет на Република България. Допуска се и възможността при разработването на бюджета Министерството на финансите да използва и изготвената от самия Съвет макрорамка, допълват от МФ.
БТА очаква отговор и от Представителството на Европейската комисия в България относно контрола от страна на европейските институции върху бюджетната процедура във връзка с намерението на страната ни да се присъедини към еврозоната.
БТА припомня, че премиерът Росен Желязков обяви, че се подготвя бюджет с до 40 на сто разходи от брутния вътрешен продукт и дефицит до 3 процента. Той каза също, че не се предвижда вдигане на данъчно-осигурителната тежест.