Скокът в цените на енергията, предизвикан от войната между САЩ и Израел срещу Иран, притиска европейските правителства да помогнат на домакинствата и бизнеса. Обтегнатите публични финанси в някои от големите икономики от еврозоната обаче означават, че възможностите им за действие са ограничени, пише Ройтерс.
Поради тези причини е малко вероятно те да повторят мащабната подкрепа, предоставена след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди три години, когато стойността на субсидии и други форми на подпомагане достигна стотици милиарди евро.
На фона на пресните спомени от енергийната криза от 2022 г., която изостри тревогите за разходите за живот, правителствата започват да реагират, включително чрез рекордно освобождаване на петрол от стратегическите резерви.
Франция, Гърция и Полша въведоха тавани за цените на петрола, ограничения върху маржовете на печалба и отстъпки - мерки, които не натоварват значително държавния бюджет, а Германия също планира да регулира цените на горивата на бензиностанциите.
Въпреки това може да се наложи да се предприемат и допълнителни действия.
„Ако прекъсването на доставките на газ от Катар продължи още седмици и цените на газа се повишат, вероятно ще видим правителствата да се намесят и отново да въведат някои субсидии“, заяви Франк Гил, водещ анализатор за Европа, Близкия изток и Африка в международната рейтингова агенция „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global).
Засега правителствата не могат да знаят на какво равнище ще се установят силно колебаещите се цени на енергията. Ясно е обаче, че те подхождат предпазливо към фискалните мерки.
Великобритания обяви, че е твърде рано да се замрази акцизът върху горивата, докато френското правителство отхвърли призивите на опозицията за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) за бензина. Италия обмисля да използва приходите от ДДС, генерирани от по-високите цени, за да финансира намаляване на акциза върху горивата.
Разликата спрямо 2022 г. е, че сега, след пандемията от КОВИД-19 и последвалата енергийна криза, бюджетните дефицити в европейските икономики са с почти 3 процентни пункта по-високи спрямо нивата от 2019 г., каза Франк Гил.
Икономическият растеж е по-слаб, отколкото преди четири години, а разходите за обслужване на лихви са по-високи, докато същевременно европейските правителства вече увеличават разходите за отбрана. Германия увеличава заемите си и за да финансира мащабен план за стимулиране на икономиката.
Цените на петрола са близо до върховете от 2022 г., но не и тези на газа
Въпреки че цените на петрола тази седмица се доближиха до 120 долара за барел - близо до пиковете от 2022 г., ситуацията в европейската енергетика не е съвсем същата. Цените на газа са се повишили с над 50 на сто от началото на войната, но са едва около една шеста от нивата от над 300 евро за мегаватчас, които достигнаха тогава. Освен това Европа не бърза да замени един основен доставчик, както направи с Русия.
Ако високите цени обаче се задържат, и правителствата трябва да осигурят подкрепа за домакинствата и бизнеса, то това може да увеличи фискалния натиск върху Франция и Великобритания заради високите им бюджетни дефицити, заяви пред Ройтерс Федерико Барига-Салазар, старши директор и ръководител на отдел „Държавни облигации за Западна Европа“ в рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch).
В Централна Европа „Ес енд Пи Глоубъл“ посочи, че инвестиционният рейтинг на Унгария е изправен пред рискове, предвид широкообхватните мерки за подкрепа, въведени в навечерието на изборите през април.
Публичните финанси на Испания, Португалия и Гърция са в по-добро състояние, но по-високите разходи могат да компрометират възстановяването им, заяви Барига-Салазар.
Що се отнася до Италия, която измина дълъг път в укрепването на фискалната си дисциплина, европейската рейтингова агенция „Скоуп“ (Scope) предупреди, че забавянето на икономическия растеж може да усложни излизането ѝ от мерките на Европейския съюз за бюджетна дисциплина (европейския Пакт за стабилност и растеж, който ограничава бюджетния дефицит и държавния дълг на всяка страна членка съответно до 3 и 60 на сто от нейния БВП).
Целеви мерки
Предвид ограничените възможности за действие, мерките за подкрепа - които през 2022 г. бяха широкообхватни, този път ще трябва да бъдат по-ограничени и по-целенасочени, смятат икономисти от британската банка „Барклис" (Barclays), като Великобритания и Германия вече отправиха подобни сигнали.
Американската банка „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) изчислява, че правителствата в страните от еврозоната са отделили средства, равняващи се на около 3,6 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП), за да подкрепят домакинствата и бизнеса заради високите цени на енергията през 2022–2023 година. Това беше възможно, тъй като по време на пандемията от КОВИД-19 бюджетните правила на Европейски съюз, които ограничават размера на държавните дефицити, бяха временно отменени. Сега обаче, според „Морган Стенли“, правителствата в еврозоната биха могли да отделят за подобна подкрепа едва около 0,3 на сто от своя БВП годишно, ако спазват действащите бюджетни правила на Европейски съюз.
Ако Ормузкият проток остане затворен за повече от месец и се появят признаци за отслабване на икономическия растеж, Европейският съюз може да позволи на някои държави временно да се отклонят от правилата, посочва „Морган Стенли“. В такъв случай те биха могли да изразходват до около 0,6 на сто от брутния си вътрешен продукт годишно за финансиране на целеви мерки.
Ще е необходим обаче сериозен икономически спад, за да бъдат отново временно отменени финансовите правила на ЕС, допълва финансовата институция.
Още по-важно е, че по-високите разходи за обслужване на дълга сами по себе си са ограничение.
„Засега не виждам нито една държава да разчита в голяма степен на фискални стимули, защото се опасява, че ще бъде наказана“, посочва Грегоар Песк, ръководител на отдел „Глобално кредитиране“ в най-голямата европейска компания за управление на активи „Амунди“(Amundi).
През последните години инвеститорите на облигационните пазари станаха по-чувствителни към влошаването на публичните финанси, а Великобритания и Франция вече бяха подложени на натиск в Европа.
Германия, която има нисък дълг, и Испания, радваща се на силен икономически растеж, имат повече пространство за реакция, допълни Песк.
Ключов фактор за достъпността на всякакви мерки за подкрепа ще бъде доколко правителствата могат да компенсират разходите.
Една от стратегиите е въвеждането на извънредни данъци върху печалбите на енергийните компании - мярка, която много европейски държави приложиха и предишния път и за която Италия вече даде сигнал, но Франк Гил от „Ес енд Пи Глоубъл“ отбелязва, че приходите тогава са крайно недостатъчни да покрият разходите за субсидиите.
Критиците отбелязват, че субсидиите и таваните на цените биха увеличили търсенето на енергия и биха оказали допълнителен натиск върху и без това високите цени.
„В краткосрочен план най-добрият вариант е да се даде възможност и стимули за намаляване на търсенето“, отчита Георг Захман, старши сътрудник в изследователския център „Брьогел“ (Bruegel).