Влошаващото се състояние на публичните финанси на Франция и политическата безизходица се превръщат във все по-голямо притеснение за инвеститорите на капиталовите пазари, пише Си Ен Би Си.
Разходите по държавните заеми се доближават до нивата от финансовата криза от 2008 г., а страната е изправена пред поредната трудна битка около бюджета.
Втората по големина икономика в Европейския съюз през последните години преживява периодично повтаряща се политическа нестабилност и засилващ се фискален натиск. Франция многократно е нарушавала правилата на Европейската комисия за бюджетния дефицит и държавния дълг, а поредица от министър-председатели бяха отстранявани от поста след неуспешни опити за реформи, съкращаване на разходите и увеличаване на данъците с цел овладяване на ситуацията.
Франция е обект на процедурата на ЕС за прекомерен дефицит, като Съветът на ЕС препоръча страната да свие дълга си до 2029 година.
Договорите на ЕС определят референтни стойности от 3 на сто от БВП за бюджетния дефицит и 60 на сто за държавния дълг. Миналата година дефицитът на Франция достигна 5,1 на сто от БВП, а съотношението на дълга към БВП надхвърли 115 на сто.
През юли Международният валутен фонд прогнозира, че брутният държавен дълг на Франция ще достигне около 118,5 на сто от БВП през 2026 г. и ще надхвърли 120 на сто през 2027 г., като ще остане над това равнище до 2030 година.
В същото време икономиката изпитва затруднения с растежа - през първото тримесечие на тази година икономиката на Франция се сви с 0,2 на сто на тримесечна база, а през второто стагнира.
Сътресенията доведоха до сериозен натиск върху облигационните пазари, като доходността по френските държавни облигации рязко се повиши през последната година. Допълнителен натиск оказа влиянието на войната между САЩ и Иран върху цената на кредитирането в световен мащаб, което постави Франция сред страните от Г-7 с най-високи разходи за държавно финансиране.
Миналата седмица доходността по 10-годишните френски държавни облигации достигна най-високото си равнище от 2008 г. насам – над 4,13 на сто, и остана близо до нивото от 4,1 на сто в петък. Доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки, припомня Си Ен Би Си.
Френското Национално събрание е идеологически разделено, което води до поредица от вотoве на недоверие, падане на правителства и безизходица около приемането на държавния бюджет.
Очаква се Франция да представи проектобюджета си за 2027 г. пред парламента до началото на октомври. Бюджетът за миналата година доведе до политическа безизходица, която принуди премиера Себастиен Льокорню да прокара законопроекта през парламента след месеци на забавяне.
Льокорню стана петият човек, заел премиерския пост само за две години, когато беше назначен през 2025 г. Той подаде оставка само 27 дни след встъпването си в длъжност, като заяви, че политическите разногласия правят прекалено трудно изграждането на работеща правителствена програма. Дни след оставката си Льокорню отново беше назначен за премиер.
Друг източник на несигурност, който оказва натиск върху френските облигации, са президентските избори през 2027 г., на които крайнодясната кандидатка Марин льо Пен в момента е фаворит за наследник на Еманюел Макрон.
Джон Стопфорд, ръководител на звеното за мултиактивни доходи в „Найнти Уан” (Ninety One), заяви, че нарастващите дефицити и забавянето на растежа са се превърнали в световен проблем след пандемията от КОВИД-19, войните и поредицата от енергийни кризи, но Франция се откроява.
„Това не е само френски проблем, но може да се каже, че в много отношения Франция е един от емблематичните примери“, каза той. „Така че не мисля, че проблемът е уникален за Франция, но публичните финанси на страната се развиват в грешната посока“, допълни той.
По думите му развитите държави са изправени пред по-широкото предизвикателство да намерят начин да балансират бюджетите си и да поставят дълга на по-устойчив път. Ако не успеят, в даден момент това вероятно ще доведе до „бунт на облигационния пазар“, добави Стопфорд.
Голямата неизвестна за пазара на френските държавни облигации са президентските избори догодина, каза Стопфорд.
Теофил Льогран, стратег по лихвените проценти в „Натиксис СиАйБи” (Natixis CIB), заяви, че екипът му вече определя френските държавни облигации като „подложени на силен натиск“.
„Това, което може да забави възстановяването, не е само вътрешната политика, но и по-широката макроикономическа среда“, каза той. „Пазарът не очаква Франция да се върне към дефицит от 3 на сто още през 2027 г., но търси признаци, че бюджетът за 2027 г. е съвместим с надежден средносрочен план за стабилизиране на държавния дълг”, добави той. Осъществяването на такъв план става все по-трудно, а свързаната с войната ситуация и по-високата доходност по дългосрочните облигации вече усложняват фискалната картина, докато тазгодишните горещи вълни и горските пожари добавят още един слой несигурност”, коментира той.
Последните месеци на тази година и първото тримесечие на 2027 г. са най-вероятният период за нов епизод на нестабилност при пазара на облигации, допълни Льогран, тъй като дебатът около бюджета и динамиката около президентските избори ще се преплитат все по-тясно.
Ейприл ЛаРус, ръководител на инвестиционните специалисти в „Инсайт инвестмънт” (Insight Investment), заяви, че въпреки все по-мрачните новини, свързани с френската икономика, има „изненадващо малко признаци, че Франция се подготвя за фискалната корекция, която динамиката на дълга ѝ изглежда изисква“.
По думите ѝ въпросът за инвеститорите сега е дали политиците ще намерят необходимата политическа воля да поставят публичните финанси на по-устойчив път, преди натискът върху пазарите да се засили.
„Френските държавни облигации вече се търгуват по-евтино от италианските, което доскоро би изглеждало немислимо – но при негативен сценарий те могат да поевтинеят още повече“, каза тя.