Френските облигации и акции се представят по-слабо от "събратята" си по другите европейски пазари тази седмица, след като президентът Еманюел Макрон в неделя разпусна парламента и обяви предсрочни парламентарни избори. Шокиращият му ход дойде, след като френската крайна десница убедително победи на европейските избори.
Правителството на Макрон беше подложено на натиск от рейтинговите агенции и МВФ да опише подробно бюджетните съкращения, планирани тази и следващата година, за да се намали нарастващият публичен дефицит. Тези съкращения на разходите вече са под въпрос.
"Смятам, че е важно какъвто и да е резултатът от това гласуване, Франция да може бързо да изясни икономическата си стратегия и по-специално бюджетната", заяви Дьо Гало пред "Радио Класик" (Radio Classique).
"Това, което казахме в прогнозата ни е, че инфлацията във Франция трябва да падне под 2 на сто от началото на следващата година и дори може да достигне средно 1,7 на сто през 2025 г.", добави гуверньорът на "Банк дьо Франс".
По-рано тази седмица централната банка понижи прогнозите си за растеж за 2025 и 2026 г. поради "затягането на коланите" от страна на правителството, като същевременно запази прогнозата си за тази година от 0,8 на сто ръст.
Проучване тази седмица прогнозира, че "Национален сбор" на Марин Льо Пен ще излезе от вота като водеща партия в долната камара.
Въпреки че партиите все още не са избистрили платформите си за изборите, планът на крайнодясната партия вероятно ще бъде изключително скъп за публичните финанси, съдейки по предложенията им от последните парламентарни избори през 2022 г.