Френският финансов министър Брюно льо Мер предупреди, че състоянието на държавните финанси се влошава

Френският финансов министър Брюно льо Мер предупреди, че държавните финанси се влошават, а бюджетния дефицит расте. Той свърза това с политическата криза в страната, информира в. "Файненшъл таймс".
В писмо до депутатите, с което изданието се е запознало, Льо Мер изтъкна като причина за това по-ниските от очакваното данъчни приходи и извънредните разходи в местните департаменти и на регионално ниво.
В документа, изпратен в понеделник до депутатите, се посочва, че съществува риск бюджетният дефицит на страната тази година да достигне 5,6 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Това написа в социалната мрежа "Екс" (X) левият депутат Ерик Кокрел, цитиран от Ройтерс, който оглавява финансовата комисия в Националното събрание на Франция.
Правителството си беше поставило за цел дефицит от 5,1 на сто. Той обаче може да достигне 6,2 на сто през 2025 г., добави Кокрел, цитирайки изчисленията на хазната, според които ще са необходими бюджетни спестявания за 60 милиарда евро, за да бъде постигната целта за 4,1 на сто за идната година.
Новото предупреждение идва на фона на трудностите, с които се сблъсква френският президент Еманюел Макрон при назначаването на нов премиер и формиране на жизнеспособно правителство два месеца след парламентарните избори, които доведоха до висящ парламент.
Позицията на Макрон беше отслабена след вота, а собствената му центристка партия загуби места в парламента, като никоя политическа сила не спечели абсолютно мнозинство. Сложната политическа ситуация направи още по-трудно приемането на бюджета за 2025 г., което обикновено става до есента и показва на Европейската комисия и на рейтинговите агенции как Франция планира да управлява разходите си.
На равнище от 5,6 на сто от БВП дефицитът за 2024 г. ще надвиши целта от 5,1 на сто за годината и нивото от 2023 г. - 5,5 на сто, което поставя сянка върху икономическото доверие към Макрон.
Изискуемите от коригираните данъчни правила на блока съкращения на бюджетните разходи от Франция няма да бъдат осъществени, каза високопоставено лице от Брюксел и ще са необходими много по-големия усилия, за да може бюджетният дефицит да е под 3 на сто от БВП. 
Макрон и правителството му обещаваха до този момент дефицитът да е под заложената от ЕС цел от 3 на сто от БВП до 2027 г., въпреки че това би довело до по-значителни намаления на разходите. Брюксел вече задейства срещу Франция т.нар. процедура за прекомерен дефицит, за да я подтикне да затегне фискалната си политика.
Макрон изключи възможността за съставяне на изцяло ляво правителство, за което настояваше коалицията от леви партии, включително крайнолявата "Непреклонна Франция", която спечели най-много места, но не успява да получи подкрепа в парламента. 
Тази перспектива поражда опасения на финансовите пазари, тъй като кампанията на левицата включваше и обещания за увеличаване на държавните разходи. Усилията за създаване на умерена коалиция също претърпяха неуспех.
Дори ако Макрон номинира премиер тази седмица, както се очаква, вероятността новият кабинет да получи достатъчна подкрепа в парламента  и да успее да приеме бюджета за 2025 г., което обикновено става през октомври, е много малка.
Опозиционните партии също предупредиха за трупането на нов дефицит. "Те дават финансови уроци на целия свят и ни обвиняват, че сме причината за обедняването на Франция, но Франция се блъска в стената заради тях", написа в социалната мрежа "Екс" (X) Мануел Бомпар от "Непреклонна Франция".
При Брюно льо Мер сегашното правителство се опитва да постави основите на бюджета за 2025 г. и да овладее разходите , включително чрез замразяването на някои министерски бюджети.
Тези стъпки обаче могат да бъдат отменени от следващо правителство, а допълнителните мерки към  приетите през 2024 г. съкращения на разходите с 25 милиарда евро, целят поддържането на дефицита в определени релси, се посочва  в писмото на Макрон до депутатите.