Франция, най-големият производител на зърно в ЕС, беше изправена пред особено дъждовно време миналата година, включително месец на непрестанни валежи през октомври - ноември, най-дъждовната пролет в историята на страната и мощни бури миналия месец.
Обилните дъждове и подгизналите полета забавиха сеитбата и навредиха на развитието на културите до такава степен, че земеделското министерство прогнозира, че Франция ще прибере най-лошата си реколта зърно от 80-те години на миналия век, което е спад с 25 на сто спрямо миналата година. Култури като зимния ечемик също са били сериозно засегнати.
"От октомври сме затънали във вода. Засяхме културите в много сложни условия и в момента прибираме реколтата отново в много мокра почва. Имам съседи, които закъсаха с комбайните и ремаркетата си", заяви 43-годишният Льофевр, чиято ферма е в регион Оаз в Северна Франция.
Пшеницата е най-широко отглежданата зърнена култура, като почти половината от нея се изнася в или извън рамките на ЕС, което спомага за търговския баланс на страната, въпреки че Франция се сблъсква със сериозна конкуренция от страните от Черноморския регион през последните години.
Фактът, че е един от водещите участници на световния пазар, излага Франция на флуктуациите на световните цени. И ако фермерите може би са се надявали цените на местно ниво да скочат заради ограничените доставки, то те продължават да са под натиск заради глобалното пренасищане със зърно от големи производители като Русия.
Увеличените производствени разходи след пандемията - вкл. за оборудване, торове и наемане на земеделски площи - са друг проблем, който наред със слабата реколта и ниските цени нанасят троен удар на селскостопанските производители.
"Всичко се стоварва наведнъж - катастрофална реколта, ниски цени и максимално високи разходи", каза Лоран Поле, който отглежда зърнени култури на площ от 200 хектара в региона на Оаз.
Повечето фермери изразиха разочарованието си, че кризата идва в момент, в който Франция има правителство в оставка след свиканите от президента Еманюел Макрон парламентарни избори миналия месец.
"Когато и реколтата, и цените са лоши, то резултатите са катастрофални. Някои хора се нуждаят от психологическа помощ, а повечето от нас имат нужда от финансова подкрепа", казва Льофевр. "Без правителство е много сложно. Сякаш говорим на стена или по-скоро думите ни отиват на вятъра", коментира той.
Льофевр се присъедини към хиляди фермери, които протестираха по-рано тази година, блокирайки големи кръстовища около Париж, твърдейки че не им се плаща достатъчно и се задушават от прекомерните регулации за опазване на околната среда.
Зърнопроизводителите твърдят, че е малко вероятно кризата в сектора да доведе до нови протести, най-вече поради факта, че нямат време.
"Прибираме реколтата, след 10 дни започва сеитбата на рапица, преминаваме към сеитба на пшеница, от средата на септември ще имаме реколта от цвекло, затънали сме до 15 ноември. Така че да излезем отново по улиците, не е нашата цел", казва Емерик Дюшен, друг зърнопроизводител от Оаз.