Френското синьо сирене "Рокфор" празнува 100 години наименование за произход с надежда да съживи продажбите

Синьото сирене "Рокфор" (Roquefort), станало емблематично за френската кулинария, празнува 100-годишнината на своето наименование за произход – рожден ден, на който прочутото сирене от овче мляко разчита, за да съживи структурно спадащите продажби, информира Франс прес.
На 26 юли 1925 г. е приет законът "за гарантиране на наименованието за произход на сиренето "Рокфор" - първият в света хранителен продукт, чиято годишнина ще бъде отбелязана днес с конференция в Националното събрание, на която ще се съберат шеф-готвачи, историци и депутати начело с кулинарния журналист Франсоа-Режи Годри, патрон и водещ на събитието.
Наименованието може да е на сто години, но сиренето "Рокфор" е много по-старо, както казва пред АФП историчката Силви Вабр, която отговаря за научното съдържание на конференцията.
"Рокфор" може да се проследи до XI-и век", казва тя, което го прави, заедно с "Бри" (Brie), "Грюер" (Gruyere) и сирената от Оверн (Централна Франция), един от "патриарсите" на френското производство на сирене", добави тя.
"Това е сирене с висока репутация, която върви ръка за ръка с френската гастрономия", казва Силви Вабр. "Това високо реноме е първата му особеност: знаете името му, дори и никога да не сте го опитвали и дори да не знаете как да го разпознаете".
"Рокфор" е преди всичко община Рокфор сюр Сулзон, (в югозападната част на Франция), където се намират всички изби за зреене на седемте фирми, произвеждащи това сирене.
"Именно защото се произвежда в този регион, от млякото на френската порода овце Лакон, яли тревата на географския район Рокфор и защото щамовете на плесента произхождат от нашите изби, този продукт е успял да развие своята идентичност, която трябва да бъде защитена", обяснява Себастиен Виниет, генерален секретар на браншовата конфедерация на производителите на сирене "Рокфор", в сърцето на семейната изба "Старият овчар", най-малкият производител в отрасъла.
Тук, под зоркия поглед на Ив Комб, собственик и майстор в производството на сирене, на дъбовите рафтове са разположени десетки пити "Рокфор".
Тук в кухините на сиренето се развива пеницилиум рокфорти - микроскопична гъба със синьо-зелен оттенък, която се разпространява благодарение на свежия и влажен въздух в скалните пукнатини, характерни за Рокфор.
През 2023 г. от избите на селото излизат 14 336 тона сирене "Рокфор", което го прави третото по големина защитено наименование за произход във Франция по отношение на пазарното присъствие, след "Комте" (Comtе) и "Реблошон" (Reblochon)  и осигурява повече от 5000 преки работни места.
"Ситуацията за отрасъла обаче не е лесна през последните години", посочва Жан-Франсоа Рикар, собственик на "Рокфор Верниер" (Roquefort Vernieres Roquefort) - 50 служители и 1 000 тона годишно.
Налице е  обаче "структурен спад в потреблението", обяснява Себастиен Виниет, първоначално с около 1 на сто годишно, а от 2021 г. с от 3 до 4 на сто.
Представителите на отрасъла обясняват тази тенденция  основно с промените във френските навици, като например свиването на бюджета за хранителни стоки и изчезването на традицията на подносите със сирене.
"Пред нас стои предизвикателството да променим нагласите на новите поколенията потребители", обяснява също генералният секретар на браншовата конфедерация.
Ето защо стогодишнината се явява "голямо събитие", средство за комуникация, което да "стимулира потреблението", казва Ан-Джулия Гут, директор по маркетинга в "Лакталис е Тероар" (Lactalis  & Terroirs), която управлява "Сосиете Рокфор" (Sociйtй Roquefort), гигант в сектора (51,2  на сто от пазара, 7 200 тона, 1000 служители).
Износът (28 на сто от пазара) също е начин за възстановяване, като международните продажби нарастват непрекъснато. 
Има обаче и един недостатък: ситуацията в САЩ "исторически пазар", към който "неизбежно гледаме със загриженост", казва Ан-Джулия Гут заради заплахите на президента Тръмп да увеличи митническите тарифи.
Във всеки случай историята може да бъде "много полезна, за да проектираме бъдещето", подчертава Силви Вабр, която изтъква, че законът от 1925 г. "води началото си  една много сериозна криза в края на Първата световна война". 
По това време - казва тя - "индустрията се обединява, за да поеме контрола върху пазара".