Германия договори изключение за „Дойче Бьорзе“ от общия европейски финансов надзор, твърди „Файненшъл таймс“
Промяната е част от обсъжданата реформа на надзора върху финансовите пазари в ЕС. Миналата година Европейската комисия предложи европейският орган да получи преки надзорни правомощия върху ключови елементи на пазарната инфраструктура, включително фондови борси, клирингови къщи, централни депозитари на ценни книжа и криптоплатформи. Целта е да се осигури по-еднакво прилагане на правилата в целия Европейски съюз.
Според германската позиция „Дойче Бьорзе“ се различава от други големи европейски оператори като „Юронекст“ (Euronext) и „Насдак“ (Nasdaq), тъй като развива дейността си само в Германия и не може да бъде определена като паневропейски пазарен оператор. Поради това Берлин настоява надзорът от страна на европейския орган да остане доброволен, а не задължителен.
Германските власти аргументират компромиса и с особеностите на националната система, при която надзорът върху финансовите пазари е в компетенциите на федералните провинции. В случая става въпрос за провинция Хесен, където се намира седалището на „Дойче Бьорзе“.
Въпреки това редица европейски партньори гледат критично на изключението. Според представители на други държави от групата Е-6 е трудно да се обоснове защо Франкфурт трябва да бъде третиран по различен начин от финансови центрове като Париж, Амстердам или Мадрид.
От „Дойче Бьорзе“ отказаха да коментират конкретно бъдещия модел на надзор. От компанията заявиха единствено, че очакват реформата да осигури равнопоставени условия за всички участници на пазара, без допълнителна административна тежест и без нови регулаторни нива.
Германското министерство на финансите подчерта пред „Файненшъл таймс“, че възможността за доброволен надзор от страна на европейския орган ще бъде достъпна за всички борси и пазарни оператори в Европейския съюз. В същото време операторите, които надхвърлят определени прагове за размер и значение, ще бъдат поставяни под европейски надзор задължително.
Предстои позицията на шестте държави да получи подкрепата на още девет страни членки, за да бъде одобрена. Част от по-малките държави, сред които Ирландия и Люксембург, се противопоставят на реформата, тъй като се опасяват от ограничаване на националните им правомощия в регулирането на финансовия сектор.
Окончателният вариант на законодателството ще трябва да бъде договорен и с Европейския парламент. Лидерите на ЕС се надяват реформата да бъде финализирана до края на годината.