Германия навлиза в поредна година на икономически застой и политическа турбуленция, предупреждават експерти

Протести на фермери, стачки на машинисти и разочароващи макро данни - първите седмици на новата година в Германия не отмиха разочарованието от 2023 г., през която най-голямата европейска икономика се сви с 0,3 процента. Всъщност изглежда, че германската икономика е навлязла в поредна предизвикателна година на застои и политическа турбуленция, пише в изследователска бележка Карстен Бжески, глобален ръководител на департамента по макроикономика в "Ай Ен Джи Рисърч" (ING Research).
От 2020 г. насам Германия се сблъска с много кризи и предизвикателства: проблемите във веригата за доставки в резултат на пандемията и войната в Украйна, енергийната криза, нарастващата инфлация и затягане на паричната политика, както и променящата се роля на Китай - от процъфтяваща дестинация за германския износ до съперник, който се нуждае от по-малко германски стоки. Комбинация от геополитически рискове, циклични насрещни ветрове и местни икономически недостатъци.
На този фон някои се утешават от факта, че икономиката е изпаднала "само" в стагнация (период на слаб икономически ръст или застой) и е избегнала по-тежка рецесия. И наистина, ситуацията можеше да е по-зле, но това не трябва да е причина за каквото и да е самодоволство, предупреждава Бжески.
Дори ако изглежда, че най-лошото е зад нас, тежката икономическа реалност не изглежда добре, смята той.
Много от факторите за забавянето на икономиката на Германия ще оказват негативно влияние и през първите месеци на 2024 г. Сред тях са все още развиващите се последици от затягането на паричната политика на Европейската централна банка, потенциалното забавяне на икономиката на САЩ, нова несигурност, произтичаща от скорошни фискални проблеми или нови проблеми във веригата на доставки в резултат на напрежението в Червено море.
Пример за дългосрочното негативно въздействие от скока на цените на енергията, по-високите лихвени проценти и променящите се икономически модели е постепенното нарастване на неплатежоспособността на германските фирми, започнало от средата на 2022 г.
Като цяло очакваме сегашното състояние на стагнация и плитка рецесия да продължи, казват от "Ай Ен Джи Рисърч", добавяйки, че има голям риск 2024 г. да бъде още една година на икономическо влошаване.
Според "Ай Ен Джи Рисърч" германската икономика ще се свие с 0,1 на сто тази година. Ако прогнозата се сбъдне, то това би било първият път от началото на века, когато Германия преминава през двегодишен икономически спад, въпреки че той може и да е плитък.
Анализаторите на "Кепитъл икономикс" (Capital Economics) също очакват, че проблемите на Германия все още не са приключили и не прогнозират растеж за икономиката на страната през 2024 г.
"Условията на рецесия изглежда ще продължат и през тази година", според икономиста на "Кепитъл икономикс" Андрю Кенингам.
"Разбира се, неотдавнашният спад на инфлацията трябва да осигури известно облекчение за домакинствата, но жилищните и бизнес инвестициите вероятно ще се свият, строителството върви към рязък спад, а правителството рязко затяга фискалната политика. Прогнозираме нулев растеж на БВП през 2024 г.", казва Кенингам пред Си Ен Би Си.
Темата дали Германия отново се е превърнала в "болния човек на Европа" остава на дневен ред. През 1999 г. списание "Икономист" нарече страната "болния човек на Европа". Тогава Германия беше изправена пред множество предизвикателства, включително стагнация на пазара на труда, намаляващо експортно търсене и двуцифрени нива на безработица. Миналата година, близо две десетилетия по-късно, изданието отново повдигна въпроса.
На този фон финансовият министър Кристиан Линднер заяви по време на  Световния икономически форум в Давос, че Германия не е "болният човек" на Европа, но е "един уморен човек, който има нужда от чаша кафе".
Международната конкурентоспособност на Германия се беше влошила още преди пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна. Тези събития само разкриха структурни слабости като липсата на инвестиции в енергийния преход, цифровизацията, инфраструктурата и образованието. Тези слабости произтичат от фискалните ограничения и грешните политически решения през последното десетилетие, смятат от "Ай Ен Джи Рисърч".
Експертите препоръчват въвеждането на таван на цената на енергията за промишлеността, не само за една зима, а за няколко години. Такава мярка трябва да бъде придружена от ясен график за осъществяването на енергийния преход. Това би попречило на повече компании да напуснат страната и да преместят другаде производствата си.
Със субсидии за сектори като хидроенергията, изкуствения интелект или производството на батерии правителството може да подкрепи иновациите.
Според Бжески е необходимо по-малко бюрокрация, повече инвестиции в дигитализация, по-бързи обществени търгове и прилагането на федерални инвестиции на регионално ниво.
Едно нещо обаче е ясно: каквато и да е реформа на икономиката в страната ще бъде почти невъзможна, докато фискалните ограничения се запазват.