Берлин вече понижи през февруари очакванията си за годишен растеж до 0,2 на сто за 2024 г. спрямо 1,3 на сто преди това, а Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира подобни резултати в доклада си за световната икономика.
"Нуждаем се от значително по-високи темпове на растеж от тези, достигнати през 2024 г., тъй като в противен случай има риск един ден да ни нарекат болни", предупреди управителят на Германската централна банка на пресконференция пред медиите.
Определението "болният човек на Европа" беше използвано в края на 90-те години на миналия век за Германия след икономическите последици от обединението на страната.
Почти три десетилетия по-късно водещата икономика в еврозоната е регистрирала спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,3 на сто, което я постави на последно място сред големите развити страни.
Някои последни индикатори обаче показват признаци на леко подобрение.
Композитният индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI), който е много внимателно следен, се е завърнал през април в територия на растеж, тоест над 50 пункта и то за първи път от 10 месеца.
Икономическата дейност показва "пролетни признаци", коментира Робин Винклер, икономист в "Дойче банк" (Deutsche Bank).
С един нюанс: ако секторът на услугите си възвръща доверието, което е знак, че потреблението на домакинствата е напът да се повиши, то промишлеността продължава да страда.
След като десетилетия наред бе двигател на икономиката, този сектор бе засегнат от значителния скок на цените на електроенергията, високите лихви и забавянето на китайската икономика.
Друг сектор, отчитащ спад, е жилищното строителство, което трябва да се справя с поскъпването на ипотечните кредити.
Според "Бундесбанк" обаче призракът на зимната рецесия изглежда е избегнат: след спад през последното тримесечие на 2023 г., очакванията са БВП да нарасне леко през първото тримесечие на 2024 г.
"Рисковете, които тежат върху германската икономика, клонят по-малко към спад, отколкото преди" заяви Холгер Шмидинг, икономист в банка "Беренберг" (Berenberg).
Спадът при цените на газа и електроенергията дават глътка кислород на енергоемките промишлености, а перспективата за спад на лихвите би могла да деблокира инвестициите.