Германия рискува да не постигне силен икономически растеж без допълнителни структурни реформи, предупреждава в свой доклад МВФ
След като дойде на власт, Мерц прокара мащабен пакет от фискални стимули (т. нар. дългова спирачка) в опит да модернизира остарялата инфраструктура и да увеличи разходите за отбрана.
Разхлабеният фискален консерватизъм е „емблематична реформа“, която ще „подпомогне постепенното икономическо възстановяване“, отчита МВФ в свой доклад за Германия.
Прогнозите на институцията предвиждат растеж на германския брутен вътрешен продукт (БВП) от 0,2 на сто през 2025 г. до 0,9 на сто през 2026 г. и 1,5 на сто през 2027 г.
Въпреки това Германия остава изправена пред структурни слабости - бързо застаряване на населението, слаба производителност и недостиг на работна сила, отчита МВФ в доклада. Институцията предупреждава, че „без по-амбициозни бъдещи реформи както на национално, така и на европейско ниво, Германия все още е изправена пред трудни средносрочни перспективи за (икономически) растеж“.
Препоръчаните реформи трябва да стимулират иновациите, дигитализацията, намаляването на бюрокрацията и увеличаване на предлагането на работната сила, включително чрез по-добра интеграция на жените, възрастните и мигрантите. Базираната във Вашингтон институция настоява новите финансови ресурси да се използват за модернизация на икономиката, а не за еднократни мерки или данъчни облекчения.
Канцлерът Мерц защити водената от правителството икономическа политика, включваща намаление на корпоративните данъци и цената на електроенергията. Той сравни германската икономика с „голям кораб“, който се нуждае от време, за да промени посоката си.
Германската икономика остава уязвима заради енергийната криза след войната в Украйна и отчита спад в индустрията си заради слабото световно търсене и засилена конкуренция от Китай, отчита МВФ, като допълва, че нови рискове произтичат и от напрежението в световната търговия и нестабилността на цените на суровините на световните пазари.