Единствено разхлабената фискална политика няма да бъде достатъчна за устойчивото икономическо възстановяване на Германия след две години на рецесия. За това предупреди Международният валутен фонд (МВФ) в свой доклад, цитиран от Франс прес. Страната се нуждае от приемането на „дръзки реформи“, които да съпътстват приетите от канцлера Фридрих Мерц фискални стимули, отчита МВФ.
След като дойде на власт, Мерц прокара мащабен пакет от фискални стимули (т. нар. дългова спирачка) в опит да модернизира остарялата инфраструктура и да увеличи разходите за отбрана.
Разхлабеният фискален консерватизъм е „емблематична реформа“, която ще „подпомогне постепенното икономическо възстановяване“, отчита МВФ в свой доклад за Германия.
Прогнозите на институцията предвиждат растеж на германския брутен вътрешен продукт (БВП) от 0,2 на сто през 2025 г. до 0,9 на сто през 2026 г. и 1,5 на сто през 2027 г.
Въпреки това Германия остава изправена пред структурни слабости - бързо застаряване на населението, слаба производителност и недостиг на работна сила, отчита МВФ в доклада. Институцията предупреждава, че „без по-амбициозни бъдещи реформи както на национално, така и на европейско ниво, Германия все още е изправена пред трудни средносрочни перспективи за (икономически) растеж“.
Препоръчаните реформи трябва да стимулират иновациите, дигитализацията, намаляването на бюрокрацията и увеличаване на предлагането на работната сила, включително чрез по-добра интеграция на жените, възрастните и мигрантите. Базираната във Вашингтон институция настоява новите финансови ресурси да се използват за модернизация на икономиката, а не за еднократни мерки или данъчни облекчения.
Канцлерът Мерц защити водената от правителството икономическа политика, включваща намаление на корпоративните данъци и цената на електроенергията. Той сравни германската икономика с „голям кораб“, който се нуждае от време, за да промени посоката си.
Германската икономика остава уязвима заради енергийната криза след войната в Украйна и отчита спад в индустрията си заради слабото световно търсене и засилена конкуренция от Китай, отчита МВФ, като допълва, че нови рискове произтичат и от напрежението в световната търговия и нестабилността на цените на суровините на световните пазари.