Германската икономика с годишен растеж от 1,3 на сто през третото тримесечие, подкрепена от потреблението

Германската икономика отчита ръст от 1,3 на сто на годишно през третото тримесечие след отчитане на ценовите изменения. При допълнителна корекция за календарните ефекти увеличението е 1,2 на сто. Това сочат показват предварителни данни на Федералната статистическа служба „Дестатис“ (Destatis). Потребителските разходи подкрепят растежа, докато инвестициите намаляват, а динамиката на износа отслабва.
На тримесечна основа растежът е 0,2 на сто през третото тримесечие въпреки напрежението, свързано с войната в Иран.
Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) е изчислено след корекции спрямо цените, сезонните колебания и календарните ефекти. То следва растеж от 0,4 на сто през първото тримесечие и 0,3 на сто през второто.
Потребителските разходи са се повишили леко спрямо предходните три месеца. По предварителни данни инвестициите са намалели, а силното развитие на износа от първата половина на годината се е забавило значително през периода юли-септември.
В текущи цени стойността на произведените стоки и услуги в Германия през третото тримесечие достига 1188,63 млрд. евро, което е номинално увеличение с 4,6 на сто спрямо същия период на 2025 г.
Статистическата служба е преразгледала и данните за първите две тримесечия на 2026 г., като е включила допълнителна информация. Публикуваните досега темпове на реалния растеж остават без промяна.
Германската икономика засега се справя с енергийния шок по-добре от очакваното и е на път да постигне най-силния си годишен растеж от 2022 г. насам, коментира Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите проучвания в Ай Ен Джи (ING), в анализ, получен на електронната поща на редактор на БТА.
Според него устойчивостта се обяснява с пренасочването на промишлени поръчки от по-тежко засегнати азиатски икономики към Европа, натрупването на запаси и постепенното отражение на държавните инвестиции в отбрана и инфраструктура.
Пренасочените поръчки са временна полза за част от германските компании, а не доказателство за възстановена конкурентоспособност, предупреждава икономистът. Ефектът от запасите също зависи от това дали предприятията очакват повече поръчки, или се подсигуряват срещу бъдещи смущения в доставките.
Бжески подчертава, че възстановяването все още не е устойчив икономически подем. Перспективите остават зависими от фискалните стимули, а Германия се нуждае от структурни реформи за подобряване на международната си конкурентоспособност.
Сред рисковете той откроява възможна ескалация на войната в Близкия изток, високите цени на петрола и газа, ниските водни равнища по основните транспортни маршрути и повишените лихви, които могат да ограничат жилищния пазар и инвестициите.