„Моята визия е за Германия на бъдещето, която е суверенна и устойчива на кризи - силна държава, която е иновативна и същевременно социално справедлива“, заяви Клингбайл.
„Светът ще остане нестабилен. Това няма да се промени през следващите години. Но искам като държава да се освободим поне отчасти от това“, допълни той.
Клингбайл, чиято Германска социалдемократическа партия (ГСДП) участва в управляващата коалиция с консерваторите на канцлера Фридрих Мерц, заяви, че резултатите от инвестиционната политика и реформите на правителството вече са видими на фона на обнадеждаващите икономически данни от началото на 2026 г.
Откакто пое управлението в средата на 2025 г., правителството на Мерц увеличи разходите до рекордни равнища в опит да съживи изпитващата затруднения германска икономика и да увеличи разходите за отбрана и да укрепи Бундесвера - въоръжените сили на Германия, в съответствие с новите цели на НАТО.
Проектобюджетът за 2027 г. предвижда разходи в размер на 555,4 млрд. евро (645 млрд. долара) - малко повече от предвидените за тази година. Новият държавен дълг се очаква да надхвърли 200 млрд. евро.
Опозиционните партии разкритикуваха високите разходи на правителството, които представляват значително отклонение от политиката на строга бюджетна дисциплина, провеждана по времето на бившия канцлер Ангела Меркел.
Дитмар Барч от партия „Левите“ заяви, че правителството на Мерц ще натрупа общо 1 трилион евро нов дълг по време на мандата си, определяйки тези това като „безумие“.
Представителят на „Съюз 90/Зелените“ Себастиан Шефер също разкритикува плановете. „Тази страна заслужава по-добър бюджет и по-добро правителство“, заяви той.
Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) обвини правителството в използването на „противоконституционни счетоводни трикове“, за да заобиколи ограниченията върху държавния дълг (т. на. дългова спирачка)
„В този бюджет има само една област, в която се правят икономии - обществото“, заяви депутатът от Михаел Еспендилер от „Алтернатива за Германия“. „Министърът на финансите може да промени това, но не го прави - напротив, предприема действия в обратната посока“, каза той.
Клингбайл отхвърли критиките, като заяви, че „да се защитавате без нов дълг е като да летите до Луната без ракета“
Той обаче подчерта, че ако държавата поема толкова голям нов дълг, средствата трябва да доведат и до реални резултати - създаване на работни места и насърчаване на иновациите в Германия.
Дебатът в Бундестага, долната камара на германския парламент, се проведе в първия работен ден след лятната парламентарна ваканция.
Той се състоя и броени дни след ключовите избори в източната провинция Саксония-Анхалт, където „Алтернатива за Германия“ постигна убедителна победа в неделя.
Клингбайл защити увеличаването на държавния дълг с аргумента, че Германия не може да гарантира сигурността си без ново задлъжняване. За периода 2027–2030 г. страната планира да поеме общо 838,2 млрд. евро (973,23 милиарда долара) нов дълг, допълва Ройтерс.
Общите инвестиции се очаква да достигнат 117,5 млрд. евро през 2027 г. спрямо 78,9 млрд. евро през 2025 г. при предишното правителство. Увеличението е подпомогнато от специален фонд за инфраструктура в размер на 500 млрд. евро и от облекчаването на ограниченията за ново задлъжняване с цел финансиране на отбраната.
На фона на натиска от САЩ Германия увеличава разходите за отбрана и сигурност и заради предупрежденията за нарастващи киберзаплахи и хибридни атаки, свързвани с държави като Русия и Иран.
Основните разходи за отбрана ще нараснат от 82,2 млрд. евро през 2026 г. до 109 млрд. евро през 2027 г. Ако към тях се добавят помощта за Украйна и други разходи за сигурност, общата сума ще достигне 130,1 млрд. евро.
Клингбайл подчерта, че Германия увеличава разходите за отбрана не за да води война, а за да гарантира, че германците няма да бъдат принудени да преживеят такава. По думите му войната на Русия не е спряла на границите на Украйна. „Няма да бъдем „сплашени“ от (руския президент Владимир) Путин“, заяви той.
Правителството на страната обяви миналата седмица, че е стигнало до заключението, че Русия е отговорна за опита за атака с дрон на летище Лайпциг/Хале в Източна Германия.
Германската икономика също показва признаци на възстановяване. Въпреки по-високите цени, свързани с конфликта между Иран и САЩ, и несигурността около американските мита, икономиката е нараснала с 0,3 на сто през второто тримесечие. Няколко икономически института са повишили прогнозите си за растежа през 2026 и 2027 г., като посочват по-високите държавни разходи като фактор за по-силното от очакваното възстановяване през първата половина на годината.
Междувременно загубата на управляващата коалиция на изборите в провинция Саксония-Анхалт задълбочи разногласията между социалдемократите и консерваторите. ГСДП настоява планираните икономически и социални реформи да бъдат смекчени. Клингбайл заяви, че правителството няма да приеме расизъм и политики на изключване, нито „систематично разграждане“ на социалната държава под прикритието на реформи.