Германското правителство понижи прогнозата си за икономическия растеж през 2026 г. от 1,3 на сто до 1 процент

Правителството на Германия очаква по-нисък икономически растеж през 2026 г. в сравнение с прогнозата, направена през есента, сочи новият годишен икономически доклад на Министерство на икономиката на стра, цитиран от ДПА.
Според документа германската икономика вероятно ще отчете ръст от 1,0 на сто през настоящата година, което представлява подобрение спрямо 2025 г., но остава под по-ранните очаквания. В прогнозата от октомври правителствените експерти предвиждаха увеличение на брутния вътрешен продукт с 1,3 на сто за 2026 г. Този темп на растеж сега се отлага за 2027 г., докато есенната прогноза залагаше на 1,4 на сто за следващата година.
Министерството, ръководено от Катерина Райхе (ХДС), обяснява ревизията с влошените перспективи за световната икономика. „Независимо от като цяло стабилното развитие на глобалния растеж и търговията, перспективите за световната икономика остават трудни“, се посочва в доклада. Като основен негативен фактор се открояват митата, въведени от САЩ през миналата година, които са се отразили неблагоприятно на световната търговия и на германския износ.
Според министерството въпреки стабилното развитие на износа в рамките на Европейския съюз германската икономика вероятно отново ще загуби пазарен дял на световния пазар през 2026 г., като дори се очаква свиване на външната търговия.
Икономика в продължителен застой
Германия се намира в период на икономически застой от няколко години. През 2023 и 2024 г. икономиката отчете лек спад за две поредни години – нещо, което не се е случвало от края на Втората световна война. През 2025 г. страната едва избегна трета поредна година на рецесия с минимален растеж от 0,2 на сто.
При встъпването си в длъжност през пролетта на миналата година федералното правителство на канцлера Фридрих Мерц (ХДС) постави сред основните си цели стимулирането на икономиката и подобряването на бизнес климата. Сред предприетите мерки са данъчни облекчения за предприятията чрез т.нар. суперамортизация, както и насочване на значителни средства от нов специален фонд, финансиран с дълг, към държавни инвестиции, включително за обновяване на инфраструктурата.
Икономисти обаче още тогава изразиха скептицизъм относно ефекта от тези мерки, като посочиха високата зависимост на германската икономика от външната търговия и негативното влияние на геополитическата несигурност и американските мита.
Ограничен потенциален растеж
В доклада се подчертава, че икономическата и финансовата политика на германското правителство оказва „осезаем ефект върху растежа“, като самостоятелно би допринесла с около две трети процентни пункта към растежа на БВП през 2026 г. Министерството отчита и умерено подобрение на перспективите за пазара на труда, като очаква безработицата да намалее през годината, включително по демографски причини.
В същото време се признава, че структурните перспективи за растеж остават значително отслабени. „Очакваното икономическо възстановяване не бива да прикрива факта, че потенциалният растеж в Германия е твърде нисък“, се посочва в документа.
Според експертите ключов проблем остава бавното нарастване на производителността. Докато икономики като тази на САЩ внедряват нови технологии значително по-бързо, Германия изостава, което ограничава ефективността на използване на капитала и работната сила.
Планирани мерки
За да стимулира растежа, правителството залага на комбинация от допълнителни публични инвестиции и структурни реформи. Сред основните мерки са намаляване на административната тежест за бизнеса с 25 на сто в рамките на законодателния период, ускоряване на процедурите по планиране, одобрение и възлагане на обществени поръчки и – инвестиции в модернизацията на инфраструктурата чрез специален фонд, като само за 2026 г. са предвидени 118,2 млрд. евро. Освен това се предвижда понижаване на енергийните разходи за предприятията чрез намаляване на данъка върху електроенергията и въвеждане на индустриална цена на тока за периода 2026–2028 г., както и  увеличаване на предлагането на работна сила чрез реформи в социалното подпомагане и стимули за работа след пенсионна възраст.
В доклада се отбелязва още, че високите разходи за труд, включително нарастващите социалноосигурителни вноски, остават предизвикателство за бизнеса. Министерството посочва необходимостта от стабилизиране на тези разходи, но засега не предлага конкретни решения, като се позовава на дейността на специално създадени комисии.