Глобализацията може да спре заради политическо разделение и протекционизъм, предупреди нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман

Няма заложен императив, че трябва да имаме тясно интегрирана глобална икономика. Глобализацията може да не продължи занапред. Светът бе далеч по-малко глобализиран през 1950 г. в сравнение с 1913 г. Политическото разделение и протекционизма лесно могат да върнат часовника на глобализацията назад. Това заяви американският икономист и носител на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман по време на 28-ата годишна правителствена кръгла маса, организирана от англоезичното списание "Икономист" (The Economist) в Атина. 
Имаше период, в който бариерите пред международната търговия изчезваха, а международния ред бе граден на базата на правила, отворили пазарите до голяма степен. Това обаче не бе в резултат на аргументите на икономистите, взели превес и убедили политиците в достойнствата на свободния пазар, а защото открихме механизми да впрегнем отделните интереси, да впрегнем опасенията за националната сигурност в полза на отворената икономика, посочи Кругман.
Глобалният ред, такъв какъвто беше и до известна степен все още е, всъщност представлява просветен меркантилизъм, вместо истинска отдаденост на свободната търговия. Тази епоха приключи. Единствено остава въпросът за степента на трудностите, които ще породи това. Малко вероятно е да има нови значими търговски спогодби, но е много вероятно, почти сигурно, че ще има значително отстъпление, както и съществен икономически национализъм, според американския икономист.
Ако Доналд Тръмп спечели изборите за президент, САЩ ще върнат часовника назад не към 1950 г., а дори към 19-ти век. Ще видим завръщането на жестокия протекционизъм и абсолютна абдикация от ролята, която САЩ са имали по отношение на глобализацията, предупреди нобеловият лауреат, получил признанието през 2008 г. заради неговите анализи на търговски модели.
Дори администрацията на президента Байдън да остане в Белия дом, това, което наблюдаваме е преминаване към далеч по-софистицирана форма на икономически национализъм. Причините за това се явяват недостатъците на бързата глобализация. Може да се каже, че хипер глобализацията води до недоволство, отбеляза Кругман.
"В началото на 80-те години изпитахме рядък ръст на международната търговия, който сякаш приключи около 2007 г. Всички ние не успяхме да оценим колко разрушителен може да бъде подобен скок на търговията и глобализацията. Ние се фокусираме върху ефектите върху социалното неравенство, като например как влияе този скок на коефициента на Джини (индекс показващ разпределението на благата в едно общество - бел. ред), и отговорът беше – не много. Но не успяхме да видим колко разрушителен може да бъде за отделните общности", каза още изтъкнатият икономист.
По отношение на глобалното затопляне Кругман заяви, че САЩ най-накрая предприеха реални действия. "Не е достатъчно, но е първата голяма стъпка, която правим. Законът за намаляване на инфлацията (IRA) например няма нищо общо с инфлацията, а предимно беше за подкрепа на зелената енергия. Той мина трудно през Сената и това се случи само защото носеше силни елементи на американски национализъм, подкрепяйки американските продукти. Поради същата причина и законодателството се запази, тъй като преди бъдещ президент евентуално да го отмени вече ще има построени фабрики за батерии в Джорджия, фабрики за електромобили в Кентъки".
Дори това да навреди до известна степен на глобализацията, едва ли ще искаме след 15 години да си кажем: "Изпържихме земята, но поне спазвахме правилата на Световната търговска организация", каза още Кругман.
Според него въпросите, свързани с националната сигурност, се разпростират в производството на полупроводници и авангардните компютърни изчисления. Необходимо е да имаме политика, която да взема предвид тези неща.
"Ако искате да си представите истински кошмар за глобалната икономика, просто помислете за евентуална инвазия на Китай в Тайван", тъй като островът произвежда много полупроводници, добави още той.
По думите му макар във военно отношение Европейският съюз "да не може само да поеме собственото си тегло", по въпросите, свързани с търговията не е така. По отношение на търговията ЕС преговаря като едно цяло, така че по много начини ЕС и САЩ са равнопоставени партньори в международната търговия. ЕС играе роля в управляването на тези процеси, смята Кругман.
Не само, че глобализацията няма да се завърне към предишните си темпове на експанзия, каза още той, но и ще сме късметлии, ако останем само с тази по-софистицирана форма на икономически национализъм, която упражнява настоящата американска администрация.
Според Кругман би било полезно САЩ да изграждат съюзи с приятелски страни, "което в общи линии включва ЕС". Според него субсидиите трябва да са свързани с климатичните политики или с въпроси от националната сигурност. Вместо слогана "купувай американски стоки", може да се промени на  "купувай стоки от западни съюзници". Ако Европа успее да прокара сериозна зелена политика, то тези политики може да бъдат в интерес и на двете страни на Атлантическия океан.
Съществува обаче съвсем сериозна опасност да се превърнем в нещо далеч по-примитивно – в свят пълен с търговски войни, предупреди нобеловият лауреат