Годишната инфлация в Египет се е ускорила до 36 процента през февруари

Годишната обща инфлация в Египет се е ускорила до 36 процента през февруари от 31,2 процента през януари, обяви Централната агенция за обществена мобилизация и статистика, цитирана от в. "Ал Ахрам". 
Увеличението се дължи най-вече на поскъпването на месото с до 25 процента, на зърнените храни и хляба с 14,2 процента, на рибата и морските продукти с 11,5 процента. Цените на млечните продукти, меда и яйцата са нараснали с 12,8 процента, на олиото за готвене - с 14,1 процента, на плодовете - със 7,3 процента, на зеленчуците - с 9,2 процента, и на захарта и сладките изделия - с 6,9 процента. Скок на цените се наблюдава и при едни от най-потребяваните в Египет продукти - чая, кафето и какаото, които са с 11,3 процента по-скъпи. 
Месечната инфлация  е 11 процента през февруари. За сравнение през януари са отчетени 1,7 процента. 
В продължение на близо две години ускорението на инфлацията в Египет се измерва с двуцифрени числа в резултат на увеличението на цените в глобален план и нарушените вериги на доставка. В отговор централната банка на страната предприе неколкократно увеличение на основната лихва, което достигна общо 1900 базисни пункта (19 процентни пункта). 
На извънредно заседание на 6 март Комисията за монетарната политика вдигна основната лихва с 6 процентни пункта и освободи курса на египетската лира, при което тя загуби около 60 процента от стойността си. 
Гуверньорът на Централната банка на Египет (ЦБЕ) Хасан Абдала очаква тази мерки да забавят темпа на инфлацията. Те станаха възможни след сключването на сделка с Обединените арабски емирства (ОАЕ) за правата за разработването на средиземноморския регион Рас ел Хекма срещу 35 милиарда долара.
Последва споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) за разширяване на програмата за финансово подпомагане на арабската република от 3 на 8 милиарда долара. Едно от условията беше освобождаването на курса на местната валута. Кайро се ангажира и с провеждане на икономически реформи, приватизация на държавни предприятия, ограничаване на инвестициите в мащабни инфраструктурни проекти.