Годишната инфлация в САЩ се ускори до 3,7 на сто през септември, поскъпването при горивата, облеклото и самолетните билети продължава

Потребителските цени в САЩ са се повишили с 3,7 на сто на годишна база през септември след ръст от 3,4 на сто през август, сочат най-новите данни на американското министерство на труда, предаде Асошиейтед прес.
Икономисти, анкетирани от „ФактСет“ (FactSet), очакваха инфлацията да достигне малко по-ниско ниво - 3,6 на сто. През август годишната инфлация в САЩ остана на ниво 3,4 на сто, до което спадна през юли.
На месечна база потребителските цени са нараснали с 0,6 на сто през септември, надминавайки увеличението с 0,4 на сто през предходния месец. Това е бил най-големият месечен ръст на инфлацията в САЩ от април насам.
Данните подчертават продължаващото влияние на войната с Иран върху цените на дребно на бензина, както и устойчивия характер на инфлацията, посочва АП.
Цените на самолетните билети са се повишили с около 23 на сто спрямо същия период на миналата година. Бензинът е поскъпнал с около 9 на сто през септември спрямо август – значително увеличение, за което се смята, че ще има съществен принос за общото ускоряване на инфлацията. 
Инфлацията в САЩ се понижи значително спрямо пика от 9,1 на сто през 2022 г., но от началото на войната в Иран, избухнала след американско-израелски атаки в края на февруари, отново се ускорява. Високата инфлация създава политически проблеми за Републиканската партия в Конгреса и затруднява Управлението за федералния резерв (УФР), което се стреми към ценова стабилност.
Без да се отчитат силно променливите цени на храните и енергията, основната инфлация е достигнала 2,6 на сто на годишна база през септември спрямо 2,4 на сто през август. На месечна база основната инфлация е била 0,2 на сто през септември.
Цените на енергията в САЩ са се повишили с 5,2 на сто спрямо предходния месец, а конкретно на мазута - с 15,3 на сто. Цените на енергията са отбелязали годишен ръст от над 20 на сто, а в случая с мазута - дори 75 на сто, заради войната в Близкия изток, допълва Франс прес.
Представителите на УФР следят внимателно данните за инфлацията, за да преценят дали и с колко трябва допълнително да повишат лихвените проценти.
Президентът на УФР Кевин Уорш заяви миналия месец, че инфлацията не се връща достатъчно бързо към целевото равнище на централната банка. Това накара УФР да повиши лихвените проценти за първи път от три години, до около 3,9 на сто.
„Простият факт е, че инфлацията е твърде висока и е такава от твърде дълго време“, заяви Уорш на пресконференция миналия месец. Уорш уточни, че целта му е рязкото поскъпване на бензина да не се пренесе към други сектори на икономиката.
Чрез увеличаване на разходите по заемите УФР се надява да забави потреблението и икономическия растеж и да ограничи поскъпването на стаките и услугите. Голяма част от настоящата инфлация обаче произтича от шокове в предлагането, като прекъсванията на доставките на петрол и газ заради войната с Иран. 
Развитието на инфраструктурата за изкуствен интелект също доведе до рязко поскъпване на полупроводниците, компютърното оборудване и електрическите компоненти. Това увеличава разходите за потребителска електроника, включително игрови конзоли, лаптопи и смартфони.