Големите американски банки настояват за допълнително облекчаване на капиталовите изисквания, съобщи Ройтерс

Големите американски банки са отправили последни предложения към Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ за промени в регулаторната рамка, която определя колко капитал трябва да заделят финансовите институции за покриване на потенциални загуби, съобщи Ройтерс, позовавайки се на източници, запознати с въпроса. 
Според тях процесът по преразглеждане на капиталовите изисквания е в заключителна фаза, като УФР финализира реформата на регулаторните правила за банковия сектор.
Сред основните искания на банките са намаляване на капиталовите буфери за търговските операции, премахване на изискването за заделяне на капитал срещу неизползвани кредитни лимити по кредитни карти и допълнително облекчаване на надбавката за глобално системно значимите банки (G-SIB), допълнителната регулаторна тежест, която се налага заради това, че са твърде големи и свързани, за да фалират без риск за цялата система). 
Според източниците целта е да се намали общото капиталово натоварване и да се ограничат ефектите от новите регулации върху банковия сектор. 
През март американските регулатори представиха по-облекчен вариант на правилата, който според техните оценки би намалил капиталовите изисквания за големите банки с около 4,8 на сто. Аргументът е, че настоящите стандарти „Базел III“ ограничават икономическата активност. 
Кредиторите отчитат, че новото предложение е значително по-благоприятно в сравнение с първоначалния план от 2023 г., предложен от предишни ръководства на регулаторите, който предвиждаше увеличение на капиталовите изисквания с около 20 на сто след сътресенията сред някои регионални банки в сектора.
В съвместно писмо Американската банкерска асоциация (ABA), Институтът за банкова политика (BPI), Форумът за финансови услуги (FSF), Асоциацията на потребителските банкери (CBA) и Търговската камара на САЩ (USCC) посочват, че осемте най-големи глобални банки биха намалили капиталовото си натоварване с около 22 млрд. долара, или 2,7 на сто, ако бъдат приети предложените промени в рамката „Базел III“, заедно с изменения в надбавката за глобално системно значими банки и годишните стрес тестове.
Според източниците банките трябва да подадат окончателните си писмени становища до четвъртък. 
„Има сериозен натиск процесът да бъде финализиран в следващите шест месеца, тъй като на дневен ред стоят и други регулаторни въпроси“, заяви Матю Бизанс, партньор в адвокатската кантора „Майер Браун“ (Mayer Brown), специализирана във финансовото регулиране.
От УФР са отказали коментар по темата. 
Критици на предложените облекчения предупреждават, че по-ниските капиталови изисквания могат да направят банките по-уязвими при финансови сътресения и да увеличат риска за икономиката. 
„Силните капиталови стандарти са основата на стабилната банкова система, тъй като гарантират, че именно банките, а не данъкоплатците, работниците или малките предприятия, поемат загубите при реализиране на рискове“, посочи през май Филип Базил от неправителствената организация „Бетър Маркетс“ (Better Markets), специализирана във финансовото регулиране.
Промени в търговията и кредитните линии
Банките от Уолстрийт твърдят, че регулаторите са били прекалено консервативни при определянето на капиталовите изисквания за търговските операции, особено предвид ежегодните стрес тестове. Те настояват за промени, които биха намалили или премахнали част от допълнителния капитал за този вид дейност.
Секторът се противопоставя и на изискването да се заделя капитал срещу около 10 на сто от неизползваните кредитни линии, известни като „безусловно отменяеми ангажименти“, каквито са голяма част от лимитите по кредитни карти.
В момента тези кредитни линии не изискват капиталово покритие, тъй като банките могат да ги прекратят по всяко време. Според регулаторите обаче на практика това невинаги се случва по време на икономически стрес. 
Някои от най-големите банки настояват и за допълнително облекчаване на надбавката за глобално системно значими банки, въведена след финансовата криза от 2008 година. 
Според източниците УФР вече е предложил еднократна корекция, отчитаща икономическия растеж след 2019 г., както и механизъм за автоматични актуализации в бъдеще. Банките обаче настояват базовият период да бъде изместен към 2015 г., когато надбавката е въведена.
Банковият сектор не търси остра конфронтация
Източниците отбелязват, че този път банковият сектор не планира остра конфронтация с регулаторите, каквато имаше през 2023 година, и е ограничил исканията си до най-важните спорни въпроси. 
„Призоваваме регулаторите да финализират предложението възможно най-бързо, за да могат фирмите и икономиката да се възползват от по-голямата чувствителност към риска“, се казва в съвместно писмо на банкови асоциации.
Според един от източниците една от асоциациите е идентифицирала близо 100 проблема в предложението, но възнамерява да постави официално само няколко десетки от тях.
По-рано Ройтерс съобщи, че заместник-председателят на УФР по надзора Мишел Боуман, която ръководи изготвянето на новите правила, е призовала банките да бъдат по-умерени в своите коментари и критики. Според представители на сектора финансовите институции са силно заинтересовани многогодишният регулаторен спор да бъде приключен.