Група на високо равнище очертава политически препоръки за бъдещето на лозаро-винарския сектор в ЕС

Групата на високо равнище по въпросите на лозаро-винарския сектор издаде набор от препоръки, насочени към гарантиране на пригодността на лозаро-винарския сектор на Европейския съюз (ЕС). Тези препоръки бяха одобрени от 27-те държави от ЕС и споделени с представители на ключови организации на заинтересованите страни на последното заседание на групата, пише Европейската комисия (ЕК) на официалната си страница.
Групата призовава ЕК да оцени как и кога тези предложения могат да бъдат включени в рамката на политиката на ЕС в областта на лозаро-винарския сектор, като подчертава необходимостта от подпомагане на винопроизводителите и регионите в цяла Европа да се адаптират към предизвикателното бъдеще.
Препоръките на групата се състоят от поредица целенасочени политически действия за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен лозаро-винарският сектор, и се съсредоточават върху три ключови области: привеждане на производството на вино в съответствие с търсенето, повишаване на устойчивостта спрямо пазарните и климатичните предизвикателства и адаптиране към тенденциите, за да се използват новите пазарни възможности.
На първо място, в препоръките се признават силата и високият потенциал на съществуващите инструменти на политиката, като се подчертава необходимостта от оптимизиране на тяхното използване, но се стига до заключението, че тези инструменти могат да бъдат адаптирани и укрепени, за да се отговори на бъдещите предизвикателства, което да гарантира постоянен успех на сектора.
Групата подчертава необходимостта от управление на потенциала за производство на вино, за да се преодолее структурното свръхпредлагане, като се следва съгласуван, стратегически подход на национално ниво, с мерки, съобразени с повишаването на конкурентоспособността и устойчивостта. Тези инструменти включват целеви схеми за изкореняване за определени региони или вина, временна модулация на производствения потенциал чрез по-гъвкава система за управление на разрешенията за засаждане и презасаждане на лозя или механизми за улесняване на адаптирането на добивите от грозде. 
Групата също така подчертава необходимостта от укрепване на устойчивостта на лозарите на пазарни и климатични рискове чрез по-ефективна борба с нелоялните търговски практики и по-добро насочване на подкрепата за подобрени инструменти за управление на риска и иновативни застрахователни решения, както и привеждане на инвестициите в съответствие с плановете за адаптиране към изменението на климата. Що се отнася до бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) за лозаро-винарския сектор, групата препоръчва да се предостави гъвкавост за финансовото управление и изменението на националните програми за подпомагане, предназначени за виното, за да се даде възможност за по-бърза реакция на пазарни или климатични събития.
Накрая, групата подчертава необходимостта да се улесни адаптирането на сектора към променящите се предпочитания на потребителите и тенденциите на световния пазар чрез подобряване на събирането на данни, улесняване на техниките и популяризиране на лозаро-винарските продукти, съобразени с новите вкусове и изисквания, включително безалкохолни вина, както и подкрепа за иновациите. Тя също така подчертава възможностите за сектора за популяризиране на вината в ЕС като посланици на устойчивостта, опазването на ландшафта, развитието на селските райони и културата, значението на улесняването на директните продажби от производителите към потребителите и необходимостта от насърчаване на енотуризма.
Контекст
Лозаро-винарският сектор е стълб на културното наследство на ЕС и има жизненоважен принос за икономиката, обществото и селските райони на Съюза. Виното в ЕС е свързано с ценности като традиция, устойчивост, опазване на ландшафта, култура, гастрономия и туризъм и има огромно значение за икономическата устойчивост на селските райони и населението. 
Групата на високо равнище по въпросите на лозаро-винарския сектор беше създадена, за да обсъди предизвикателствата и възможностите пред бранша. Тя разгледа начините за по-добра подкрепа на сектора за справяне с настоящите предизвикателства, повишаване на конкурентоспособността и проучване на нови пазарни възможности. Намаляването на потреблението и промените в неговите модели изискват коригиране на производствения потенциал и улесняване на разработването на продукти в по-голяма степен в съответствие с предпочитанията на потребителите, което изисква реактивна правна рамка и по-добра информация за потребителите. 
Въпреки че ЕС е световен лидер в производството на вино (60 процента), потреблението (48 процента) и експортната стойност (60 процента), социалните и демографските промени оказват въздействие върху количеството, качеството и вида на консумираното вино. Консумацията на вино е на най-ниското си ниво през последните три десетилетия. Потребителите все повече предпочитат по-свежи и по-леки вина или други напитки, които са по-лесни за получаване и пиене. Традиционните пазари за износ на вина от ЕС са засегнати от комбинация от намаляване на потреблението и геополитически фактори, което води до по-несигурни модели на внос. Освен това производството става непредсказуемо, като се има предвид изключителната уязвимост на лозаро-винарския сектор към изменението на климата. Комисията работи с държавите членки на ЕС, за да помогне на лозаро-винарския сектор да се адаптира към тези сложни нови реалности. Последните данни за лозаро-винарския сектор могат да бъдат намерени в Обсерваторията на пазара на вино.