Япония отчете първия отрицателен търговски баланс на страната от четири месеца през май въпреки силния ръст на износа

Япония отчете търговски дефицит в размер на 378,6 млрд. йени (около 2,4 млрд. долара) през май, което е първият отрицателен търговски баланс на страната от четири месеца. Това показват предварителни данни на японското министерство на финансите, цитирани от Киодо и Асошиейтед прес.
Основна причина за влошаването на търговския баланс са последствията от конфликта в Близкия изток и затрудненото корабоплаване през Ормузкия проток, които доведоха до рязък спад на доставките на суров петрол за страната.
През май обемът на внесения суров петрол е намалял с 57,3 на сто на годишна база до 4,73 млн. килолитра. Доставките от Близкия изток са се свили с 61,9 на сто. Преди избухването на конфликта над 90 на сто от петролните доставки за Япония идваха именно от този регион.
Въпреки по-малките количества цените на петрола нараснаха значително. Япония е купувала суров петрол на средна цена от 114 076 йени за килолитър (при търговията с петрол и горива килолитърът често се използва вместо литри, защото става дума за много големи количества, 1 килолитър е равен на 1000 литра), което представлява увеличение от 67,2 на сто спрямо година по-рано. Изчислена на база барел, цената е достигнала 114,6 долара, или с 52 на сто повече на годишна база. Според представители на министерството поскъпването вероятно отразява промяната на транспортните маршрути и по-високите логистични разходи. 
По стойност вносът на петрол е намалял с 28,5 на сто до 539,2 млрд. йени, а този от Близкия изток е спаднал с 37,3 на сто до 445,8 млрд. йени.
Данните показват известен напредък в усилията на японското правителство за диверсификация на доставките. Вносът на суров петрол от САЩ е нараснал с 24 на сто до 576 000 килолитра, а страната увеличава и покупките от Малайзия и Бруней. По-рано този месец японският премиер Санае Такаичи заяви, че през юли страната очаква да възстанови обемите на внос на суров петрол до равнищата отпреди година благодарение на по-големи доставки от държави извън Близкия изток, включително САЩ.
Въпреки отрицателния баланс търговският дефицит през май е намалял с 42,8 на сто спрямо същия месец на миналата година.
Износът е нараснал със 17 на сто до 9,51 трилиона йени, подкрепен от увеличените доставки на полупроводници за Китай и автомобили за САЩ. Вносът се е повишил с 12,5 на сто до 9,89 трилиона йени, основно заради по-големите покупки на смартфони от Китай.
Конфликтът в Близкия изток продължава да затруднява и доставките на петролни продукти, използвани като суровина в химическата промишленост. Общият внос на петролни дестилати, предимно нафта, от Близкия изток е намалял с 90 на сто до 136 000 килолитра.
Спадът е бил частично компенсиран от доставки от САЩ. Япония е внесла 566 000 килолитра петролни дестилати от американски доставчици, което представлява ръст от 569,6 на сто спрямо година по-рано.
От министерството на финансите посочват, че засега е трудно да се оцени как скорошното споразумение между Вашингтон и Техеран за прекратяване на военните действия ще се отрази върху търговските отношения на Япония с Близкия изток.
Според представител на ведомството обаче е обнадеждаващо, че японски компании, включително автомобилни производители, продължават да разглеждат региона като важен пазар въпреки продължаващото напрежение.
Допълнителен натиск върху икономиката оказват по-високите разходи за енергия и отслабването на японската валута. Един американски долар в момента се разменя за около 160 йени при приблизително 140 йени преди година.
Вносът на електрическо оборудване е нараснал с 31,5 на сто на годишна база през май, подкрепен от силното търсене на компютърни чипове и други компоненти заради бума в развитието на изкуствения интелект.
Повишаването на цените е допринесло и за ръста на стойността на износа. Макар че Япония е изнесла по-малко автомобили през май, стойността на автомобилния износ е нараснала с над 13 на сто.
На този фон вчера японската централна банка („Банк ъв Джапан“ – Bank of Japan) повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 1 на сто, което е най-високото му равнище от повече от три десетилетия. Като основна причина за решението беше посочен засиленият инфлационен натиск. Засега обаче увеличението на лихвите не е оказало съществено влияние върху курса на японската йена.