Японската икономика се е забавила през първото тримесечие заради слаби корпоративни инвестиции

Японската икономика е забавила темпа си на растеж през първото тримесечие на годината заради по-слабите капиталови разходи на компаниите, показват ревизираните и окончателни данни за брутния вътрешен продукт, публикувани днес и цитирани от Ройтерс. Данните са отчетени на фона на нарастващите рискове за икономиката, свързани с конфликта в Близкия изток и скока на енергийните цени.
Въпреки това икономисти очакват японската икономика да остане сравнително устойчива през следващите месеци, като засега не се прогнозира сериозен удар върху потреблението и корпоративните инвестиции.
Според ревизираните данни на японското правителство икономиката е нараснала с 1,8 на сто на годишна база през периода януари–март. Това е по-нисък растеж спрямо първоначалната оценка от 2,1 на сто, но над средната прогноза на икономистите за увеличение от 1,3 на сто.
На тримесечна база БВП се е повишил с 0,5 на сто, което е малко над пазарните очаквания за ръст от 0,3 на сто и без промяна спрямо предварителните данни.
По-слабата картина се дължи основно на корпоративните инвестиции. Капиталовите разходи на бизнеса са се свили с 0,7 на сто през първото тримесечие при първоначална оценка за ръст от 0,3 на сто.
Според представител на японското правителство най-сериозен спад е отчетен при разходите за софтуер по поръчка, компютри и офис оборудване.
Кенто Минами, старши икономист в „Дайва Секюритис“ (Daiwa Securities), коментира, че засега забавянето изглежда по-скоро временно, отколкото сигнал за трайна промяна в тенденцията.
„Разходите за автоматизация, изкуствен интелект и мерки за справяне с недостига на работна ръка продължават да подкрепят инвестиционната активност“, посочи той.
Частното потребление, което формира повече от половината от японската икономика, е нараснало с 0,3 на сто, без промяна спрямо предварителните оценки.
Външното търсене е допринесло с 0,3 процентни пункта за растежа на БВП, докато вътрешното търсене е добавило 0,2 процентни пункта.
Междувременно японското правителство подготви допълнителен бюджет на стойност 19 милиарда долара за ограничаване на ефекта от по-високите енергийни разходи върху домакинствата.
Япония остава силно зависима от доставките на петрол от Близкия изток, а напрежението около Ормузкия проток засилва опасенията за по-продължителен енергиен шок. През пролива обичайно преминава около една пета от световната търговия с петрол и газ.
По-високите цени на енергията вече засилват инфлационния натиск и свиват покупателната способност на домакинствата, като същевременно натоварват корпоративните разходи.
Шиничиро Кобаяши, главен икономист в „Мицубиши Ю Еф Джей Рисърч енд Консълтинг“ (Mitsubishi UFJ Research and Consulting), предупреди, че японската икономика може да се забави чувствително или дори да отчете спад през третото тримесечие, ако напрежението в Близкия изток се задържи и Ормузкият проток остане блокиран.
На този фон пазарите следят и следващото заседание на „Банк ъв Джапан“. Според източници на Ройтерс институцията все още се подготвя за ново повишение на лихвените проценти, освен ако конфликтът не доведе до по-сериозни сътресения на финансовите пазари.
„Ако ситуацията в Близкия изток започне да се успокоява, негативният ефект върху икономиката постепенно ще отслабне“, каза Кобаяши. Според него обаче по-високите цени и евентуални нови повишения на лихвите в САЩ могат да отслабят йената и да увеличат натиска върху централната банка на Япония да продължи със затягането на паричната политика.