Икономически по-ефективно е да се разчита на пазарните сили за постигане на климатичните цели, вместо на забрани, според анализ

Икономически по-ефективният начин да се преследват целите, свързани с климата, е да се разчита на пазарните сили, а не на забрани и задължения. Това сочи анализ на "Еpicenter", независима инициатива на дванадесет мозъчни тръста от Европа, разпространен на български език от Института за пазарна икономика.
Според публикацията, политиката на Европейския съюз в областта на енергетиката и климата все повече се ръководи от климатичните цели, които изместват други също толкова важни, като конкурентоспособността и енергийната сигурност.
Освен това амбициозните цели в областта на климата бяха подкрепени от нарастващ брой нормативни актове, които създадоха високи административни разходи и добавиха няколко слоя допълнителни цели, свързани с фаворизиране на конкретните технологии за намаляване на емисиите, например задължителни цели за възобновяемата енергия и енергийната ефективност, както и неравностойно третиране на нисковъглеродните технологии.
Макар амбицията за намаляването на емисиите на CO2 да отразява социалните и политическите предпочитания на европейците, регулациите, които посочват "печеливши“ и "губещи“ технологии, увеличават общите разходи и така подкопават тяхната легитимност в обществото, особено сред хората с по-ниски доходи, пише в анализа.
Икономически по-ефективният начин да се преследват целите, свързани с климата, е да се разчита на пазарните сили, а не на забрани и задължения. Това може да стане, като се заложи в по-голяма степен на основния стълб на европейските политики в областта на климата - на системата за търговия с емисии на ЕС. Определянето на цените на въглеродните емисии е най-ефективният от гледна точка на разходите инструмент за стимулиране на намаляването на емисиите.
За да функционира по най-добрия начин ценообразуването на въглеродните емисии, всички нисковъглеродни технологии трябва да бъдат третирани еднакво, като се отчитат ползите за околната среда, които те носят.
Ядрената енергия и улавянето и повторната употреба на въглеродни емисии например трябва да бъдат третирани също толкова благоприятно, колкото и възобновяемите енергийни източници. По същия начин всички въглеродни емисии следва да се оценяват еднакво в системата за търговия, независимо от техния източник. За тази цел трябва да се предприеме цялостна реформа на енергийното данъчно облагане, се посочва в анализа.
Пазарните механизми ще отключат потенциала да ангажират както потребителите, така и производителите. Процесът на либерализация на пазарите на електроенергия и газ започна през 90-те години на ХХ в., но след това беше застрашен от индустриални политики, които промениха разпределението на капитала, като например технологични субсидии за възобновяеми енергийни източници и повсеместно регулиране на крайните цени.
Процесът на либерализация следва да започне отново, като целта е да се създаде конкурентен вътрешен пазар и да се премахнат всички все още заложени в системата ценови регулации. Следва да се насърчи изграждане и развитие на трансграничната мрежова инфраструктура, за да се постигне по-пълна интеграция и да се разшири обхватът на пазара.
Въпреки всички усилия, ЕС все още ще се нуждае от изкопаеми горива дори при сценарий с нулево нетно потребление. Ето защо вътрешните ресурси трябва да се използват не само защото това може да допринесе за енергийната сигурност на Европа, но и в името на околната среда.
Добивът на нефт и газ в Европа обикновено се извършва при по-високи екологични стандарти, отколкото в други части на света; освен това пренасянето на големи количества изкопаеми горива на дълги разстояния изисква и потребление на изкопаеми горива, което допринася за емисиите на CO2. Вътрешните ресурси от изкопаеми горива могат да бъдат част от стратегия за едновременно повишаване на конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта, се посочва в анализа.