Икономическият растеж на Испания се дължи до голяма степен и на имиграцията, заяви управителят на „Банк дьо Франс“

По‑бързият икономически растеж на Испания в сравнение с този на Франция се дължи до голяма степен на „значителната роля на имиграцията“. Това заяви днес Франсоа Вилроа дьо Гало, управител на „Банк дьо Франс“ (Banque de France) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от Франс прес.
„Вярно е, че представянето на Испания по отношение на (икономическия) растеж е изключително добро. Има обаче няколко допринасящи фактора“, заяви гуверньорът по време на изслушване пред финансовата комисия в Сената (горната камара на парламента) на Франция.
Първо, както Испания, така и Италия са се възползвали от европейския план за възстановяване след пандемията от КОВИД‑19 и имат икономики, които са силно ориентирани към услугите и туризма. 
Испанската централна банка „Банко де Еспаня“ (Banco de Espana) прогнозира растеж от 2,9 на сто за 2025 г. - повече от три пъти повече от растежа, прогнозиран за Франция от „Банк дьо Франс“ - 0,9 на сто.
Френският централен банкер посочи също, че имиграцията също играе значителна роля за икономическия растеж на Испания.
„Как една държава без бюджет успява да се справи толкова добре?… Моят испански колега ми съобщи, че ние (Испания) работим без бюджет и се справяме добре“, каза Франсоа Вилроа дьо Гало, като подчерта, че политическата нестабилност в Испания е реален проблем и че моделът ѝ не е нещо, което Франция непременно трябва да следва.
„Испания също има проблеми с политическата нестабилност (...) Не вярвам, че това е модел за Франция“ и „със сигурност не правя заключение от това, че бихме могли да живеем без бюджет“, каза той пред финансовата комисия.
Попитан от сенаторите относно Германия - най‑големият търговски партньор на Франция, централният банкер отбеляза, че германският икономически растеж в момента е по‑нисък от този на Франция. Той обаче приветства мащабния германски пакет от фискални стимули (отмяната на т. нар. дългова спирачка) във федералния бюджет за 2026 г., които според него могат да имат „положителен заразен ефект“ и в Европа.
По-рано днес управителят на „Банк дьо Франс“ заяви, че Франция ще попадне в „опасна зона“, ако бюджетният дефицит на страната надхвърли 5 на сто през 2026 г. 
Той добави, че макар политическата несигурност около бюджета да намалява икономическия растеж поне с 0,2 процентни пункта, икономиката на Франция – втората по големина в еврозоната, показва известна устойчивост.
„Трябва да кажа с известна тревожност, че при (бюджетен) дефицит над 5 на сто Франция би била в опасната зона по отношение на международните кредитори“, каза той пред телевизия Бе Еф Ем.