Икономика на две скорости: БВП на Полша расте, но все повече компании обявяват неплатежоспособност

Полската икономика се сблъска с редица противоречия миналата година, след като страната отбеляза един от най-бързите темпове на увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП) в целия ЕС, но от друга страна полските компании се сблъскаха с множество проблеми, довели до производство по несъстоятелност за редица компании.
Според доклад на „Кофас“ (Coface) 6566 компании в Полша са обявили неплатежоспособност през годината, което представлява увеличение от 17,8 на сто спрямо 2024 г., съобщава полското издание „Бизнес инсайдър“ (Business Insider Polska).
Полската икономика и проблемите на някои компании
Експертите посочват, че значителна част от затрудненията през 2025 г. са били обусловени от външни фактори. Годината е започнала с ескалация на търговските конфликти, като високите мита и продължителната несигурност около бъдещата митническа политика са оказали съществен натиск върху полския износ.
Допълнително отражение са имали и непреките ефекти от митническите спорове. Китайски производители, изправени пред високи тарифи на американския пазар, са пренасочили част от свръхпроизводството си към страните от ЕС, засилвайки конкурентния натиск върху европейските компании.
Стагнацията в Германия – най-големият търговски партньор на Полша – също е оказала негативно въздействие върху износа.
Полската икономика се движи на две скорости
Въпреки неблагоприятната външна среда Полша е останала най-бързо растящата голяма икономика в ЕС и се е утвърдила сред 20-те най-големи икономики в света. Според Матеуш Дадей, главен икономист в „Кофас – Полша“ (Coface Poland) и региона на Централна и Източна Европа, устойчивостта се дължи на сравнително големия вътрешен пазар и на диверсифицираната структура на износа. 
 „За съжаление общото подобрение на икономическата ситуация не успя да компенсира нарастващите трудности по отношение на разходите, с които се сблъскват полските компании. Въпреки че ръстът на заплатите значително се забави през годината, той все още изпреварва увеличението на производителността в икономиката. В резултат на това финансовите резултати на компаниите и средната рентабилност на продажбите останаха под нивата, наблюдавани през 2022-2023 г.“, добави експертът.
Неплатежоспособност по сектори
Най-сериозно засегнати през 2025 г. са секторите на услугите и строителството. В услугите 1859 компании са обявили неплатежоспособност, което представлява 28 на сто от общия брой. В строителството фалит са обявили 1155 компании или 18 на сто от всички случаи.
„Със сигурност производствените сектори бяха засегнати отрицателно от събитията на световните пазари, включително икономическото забавяне в еврозоната, притока на вносни стоки – главно от Азия – и турбуленциите във външната търговия, причинени от търговските войни, започнати от САЩ“, коментира Павел Тобис, заместник-председател на „Кофас - Полша“.
Какво очаква полските компании през 2026 г.?
Експертите на „Кофас“ са на мнение, че през 2026 г. броят на компаниите, имащи проблеми с ликвидността, вероятно ще нарасне до около 7500. Въпреки това благодарение на благоприятната макроикономическа среда динамиката на този ръст би трябвало значително да се забави в сравнение с периода 2023–2025 г.
Какво е състоянието на полската икономика?
„През 2026 г. можем да разчитаме на относително висока динамика на икономическия растеж в Полша. Според нашите прогнози темпът на растеж на БВП ще се ускори до 3,8 на сто“, прогнозира Матеуш Дадей. Той добави, че основният двигател на растежа вероятно ще бъдат инвестициите, а допълнителна подкрепа за икономика този път би трябвало да дойде от чужбина. Фискалните разходи в Германия постепенно би трябвало да оживят тамошната икономика и едновременно с това да стимулират търсенето на полските износители.
Ключов въпрос остава дали страната ще продължи да функционира като икономика „на две скорости“ – с висок БВП растеж, но затруднения за значителна част от бизнеса. Според анализа умерен оптимизъм е възможен по линия на разходите – очаква се по-нататъшно забавяне на ръста на възнагражденията, понижение на цените на енергийните суровини и по-ниски разходи за външно финансиране спрямо 2025 г.