Прочутото иранско производство на килими почти е замряло. Мандрите с мъка успяват да намерят опаковки за млякото и маслото си. Огромните стоманодобивни заводи, някога двигател на иранската икономика, са замлъкнали. Стотици хиляди хора са загубили работата си, а милиони други са изложени на риск, пише Асошиейтед прес.
След повече от пет седмици на бомбардировки, ударите на САЩ и Израел поразиха хиляди фабрики. Щетите се усещат в цялата иранска икономика, заплашвайки с вълни от съкращения, докато иранците са изправени пред рязко покачване на цените. Цената на пилешкото месо се е повишила със 75 процента през последната седмица, а на говеждото и агнешкото - с 68 процента. Много млечни продукти са поскъпнали двойно.
Ситуацията може да се влоши още повече, тъй като Съединените щати блокират иранските пристанища, прекъсвайки голяма част от вноса и износа на петрол, който носи милиарди долари приходи.
Икономическите проблеми бяха искрата, разпалила масовите протести, които бяха потушени от властите със сила преди войната, и биха могли отново да изкарат иранците на улицата, отбелязва АП.
Въпреки това Иран разполага със собствено оръжие, насочено към глобалната икономика - контрола върху Ормузкия проток. Иранските лидери заявяват, че ще отворят ключовия воден път, само ако блокадата бъде вдигната и войната приключи. Те залагат на това, че икономика, изградена да бъде самодостатъчна под натиска на десетилетия международни санкции, може да издържи по-дълго от американския президент Доналд Тръмп.
Иран е загубил най-малко 1 милион работни места пряко заради войната, заяви заместник-министърът на труда Голамхосейн Мохамади, цитиран от държавните медии. Но „ефектът на доминото“ поставя в риск между 10 и 12 милиона работни места – половината от работната сила на Иран, предупреждава иранският икономист Хади Кахалзаде.
Израел твърди, че е поразил индустриалната база на Корпусът на гвардейците на ислямската революция. Атаките обаче са излезли извън тези цели, удряйки съоръжения, които не са собственост на паравоенната организация.
Въздушните удари са нанесли щети на 20 000 фабрики, което представлява около 20 процента от производствените мощности в страната, според Кахалзаде, сътрудник в университета „Брандайс“. Сред поразените обекти е „Тофиг Дару“ – най-големият фармацевтичен комплекс в Иран, който произвежда лекарства срещу рак и други медикаменти. Ударени са също предприятия за оптика, химически заводи, както и фабрики за алуминий и цимент.
Може би най-тежки са последиците от ударите върху най-големите стоманодобивни и нефтохимически заводи на Иран, повечето от които бяха поразени при вълна от атаки точно преди прекратяването на огъня на 8 април. Двамата най-големи производители на стомана – „Мобараке стийл“ (Mobarakeh Steel) и „Хузестан стийл“ (Khuzestan Steel), както и редица по-малки заводи, преустановиха дейността си. По данни на полуофициалната иранска информационна агенция „Джамаран“, над 50 нефтохимически комплекса са затворени.
Това парализира двата най-големи износни сектора на иранската икономика, несвързани с петрола, а повишените цени засегнаха всичко – от пластмаси и тръби до тъкани и опаковки за основни хранителни стоки като мляко, масло и сирене.
Въздушните удари не са единственият източник на икономическите неволи. Интернет до голяма степен е блокиран от началото на протестите, което задуши малкия и среден бизнес, разчитащ на онлайн продажбите. Още преди американската блокада иранските удари срещу Обединените арабски емирства (ОАЕ) – от които страната зависеше за около една трета от вноса си, доведоха до прекъсване на търговските отношения.
Около 80 процента от производителите на килими в индустриалната зона на град Кашан, център на иранското килимарство, са преустановили дейността си, споделя синът на местен производител. Семейната фабрика, в която работят между 20 и 30 души и която е произвеждала машинно стотици килими месечно, е сред затворените обекти.
Кашан, дом на стотици производители на килими, „разчита на тази индустрия и за съжаление тя е парализирана“, добавя той. Износът се е сринал след началото на войната, а продажбите на вътрешния пазар са почти нулеви. Цените на синтетичните влакна са скочили с 30 до 50 процент, отчасти в резултат на ударите върху нефтохимическите съоръжения.
Мехди Бостанчи е собственик на завод за вентилационни и климатични системи и друг за домакински вентилатори с общо над 1130 служители. И двете съоръжения все още работят, но фабриката за климатична техника (HVAC) зависи силно от строителния сектор, а „строителството е изправено пред огромен шок“, споделя той.
Повечето нови строежи са замразени, а цената на железните листове се е увеличила повече от двойно.
„Всички сектори в страната по някакъв начин разчитат на нефтохимическата ни промишленост“, посочва Бостанчи, който е член на съвет, представляващ иранските индустриалци. Дори компаниите, които нямат пряка нужда от стомана или нефтохимически продукти, имат договори с фирми, които зависят от тях.
Химически инженер, работещ за един от най-големите частни строителни предприемачи в Иран, споделя, че компанията е съкратила половината от 180-те служители, работещи в централния й офис и е била принудена да спре проект с „Мобараке стийл“, което е коствало работата на още 1000 души.
Жител на Техеран е напуснал работата си като инженер-консултант непосредствено преди войната, а перспективите за новата позиция, която си е бил осигурил, сега са неясни.
„Аз съм в горния 1 процент на обществото и в момента съм без работа. Изключително съм притеснен за бъдещето си“, казва той, добавяйки, че спестяванията на хората ще започнат да се изчерпват през следващите седмици.
Милиони хора излязоха по улиците по време на протестите през януари, които бяха предизвикани от засилващата се инфлация, но прераснаха в призиви за край на Ислямската република, което доведе до кървави репресии.
Властите се опитват да успокоят обществеността, че Иран може да издържи на икономическия натиск. Правителството обеща да увеличи обезщетенията при безработица, но според икономиста Кахалзаде тежестта върху социалноосигурителната система нараства точно в момент, когато финансирането ѝ е сериозно подкопано. Причината е, че системата зависи силно от държавните дялове в нефтохимическите компании и други ключови сектори.
Американската блокада заплашва да спре приходите на Техеран от износ. През 2025 г. Иран е реализирал износ за около 98 милиарда долара, като малко под половината от тях са дошли от продажби на петрол.
Да се поддържа пълна блокада обаче е трудна задача. Според икономиста Есфандяр Батмангхелидж, около половината от непетролната търговия на Иран се осъществява по сухопътни маршрути или през пристанищата на Каспийско море.
По думите му Иран е изградил значителна устойчивост и е подготвен за най-лошите сценарии. Към края на 2025 г. страната е разполагала със значителни резерви от жизненоважни ресурси. В края на 2025 г. страната е разполагала със запаси от електрическо оборудване за близо осем месеца, цимент за близо шест месеца, стомана и желязо за четири месеца. Тези запаси биха могли да стигнат и за по-дълго при въвеждане на строги квоти.
Производителят Мехди Бостанчи вярва, че икономиката на Иран може да се възстанови след края на войната, но това зависи изцяло от премахването на международните санкции.
„Ако не успеем да постигнем вдигане на санкциите чрез споразумения, тогава оптимистичната прогноза... просто няма да се сбъдне“, заключава той.