Икономисти не са единни кога България ще се присъедини към еврозоната, забавянето ще усложни изпълнението на критериите, показва изследване

Няма категорично мнозинство сред икономистите, участвали в първото периодично анкетно проучване на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория към катедра "Икономикс" при УНСС, кога България ще се присъедини към еврозоната. Подобен извод може да се направи въз основа на данните, които се съдържат в първия брой на Макроикономическия бюлетин на изследователския център, получен в БТА. Информацията вътре се основава на мнението на 25 български икономисти с практическа експертиза при изготвянето на макроикономически прогнози. Допитването е направено в периода между 15 и 23 октомври тази година. 
Почти половината от анкетираните професионални икономисти (48 процента) очакват процесът да приключи през 2025 година и страната да се присъедини към Икономическия и паричен съюз (ИПС) до 1 януари 2026 г.  
"Въпреки че такъв хоризонт е водещ сценарий сред публичните и финансови институции в страната, не липсват и съмнения във възможностите за постигане му, най-вече от гледна точка на формалните критерии, указани в съпътстващата законодателна рамка на ЕС", се посочва в изданието на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория. 
Следващият най-често сочен хоризонт от икономистите е процесът по присъединяване да приключи до 1 януари 2027 г. (24 процента). Третата най-многобройна група е на онези участници в проучването, които не очакват членството на България в ИПС да е факт преди 1 януари 2030 година (19 процента). Сред икономистите обаче се срещат и скептици (10 процента от анкетираните), които не виждат България като член на еврозоната в обозримо бъдеще. 
Съгласно съдържащата се информация в бюлетина, анкетираните икономисти споменават, че при сценарий, в който България пропусне възможността да приключи процеса на приемане на еврото, изпълнението на формалните критерии на по-късен етап може да се окаже по-сложно от политическа гледна точка.
Очакванията за инфлацията (Индекс на потребителските цени) са тя да намалява с леки темпове от очаквана средногодишна стойност 2,7 процента през 2024 г. до 2,6 процента за 2025 година. Оценката на макроикономическите наблюдатели за дългосрочния темп на нарастване на националния ценови индекс е 2,5 процента, което е по-високо от преобладаващата инфлация в еврозоната.
"Българската икономика се намира във фазата на вътрешно балансиране между по-високата печалба, реализирана на единица продукция след най-интензивните смущения в предлагането и възстановяване на реалната покупателна способност на възнагражденията на работниците", е направеният в бюлетина извод за причините, които определят вътрешните инфлационни процеси в българската икономика.
Проучването на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория не се ограничава до тематичния въпрос относно перспективите пред членството на България в ИПС. Анкетата търси мнението на професионалните икономисти в страната и за цялостната икономическа динамика. 
Дългосрочният потенциал за растеж на българската икономика, според участниците в изследването, е средно 2,8 процента, като се очаква той да не бъде достигнат през текущата и следващата години при очаквани стойности от съответно 2,3 процента и 2,6 процента. 
"Постепенното затваряне на разрива в ръста на БВП (разликата на реалния с потенциалния растеж на икономиката – бел. авт.) се очаква да генерира намаляване на коефициента на безработица от 4,3 процента за 2024 г., 4,1 процента за 2025 г., за да достигне 4 процента в дългосрочен аспект", съгласно информацията в бюлетина. 
Макроикономистите оценяват рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП като балансирани за 2024 година, но за 2025 г. преобладават низходящите рискове. Сред най-често сочените възходящи допускания за страната са очакванията за по-силно частно потребление, движено от потенциално покачване на разполагаемите доходи на населението над очакваното. На насрещната страна, като най-често упоменаван сред анкетираните вътрешен риск в низходяща посока, е вероятността от задълбочаваща се политическа криза в страната. 
Сред краткосрочните отрицателни външни рискове пред българската икономика се сочат: разширяване на военните конфликти с последствия върху цената на енергийните суровини и доставките за Европа, слаб растеж в основите търговски партньори и по-сериозно забавяне в Китай. 
Организираното анкетно проучване от Център за изследване и развитие на икономическата теория, с главен икономист д-р Иван Тодоров, при УНСС има за цел да обогати теоретичните познания чрез нов набор от данни, а от гледна точка на практиката то да бъде в полза на макроикономическите прогнози. Допитването е насочено към професионални икономисти (главни икономисти, експерти, консултанти и мениджъри с тесни познания в областта) и включва количествена оценка на основни измерители в макроикономиката, описание на важните според лицата рискове и уязвимости за българската икономика, както и тематичен въпрос с висока актуалност. Отличаващата характеристика е включването на вижданията на експертите за по-дългосрочен хоризонт, заявяват от изследователския център. Плануваната периодичност на проучването е пролет - есен, като анкетата е отворена за участие за всички икономисти с посочения профил.