Има нужда от намаляване на изискванията и удължаване на преходните периоди по Зелената сделка, смята Милена Ангелова от АИКБ

Зелената сделка, която беше замислена като много добър и навременен инструмент, започва леко да се разваля и да клони към зелена или регулаторна инфлация, затова има нужда от корекции и намаляване на някои от изискванията, както и удължаване на преходните периоди. Това коментира днес във Варна доц. д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, заместник-председател на Европейската организация на предприятията, предоставящи обществени услуги и услуги от общ интерес и член на Европейския икономически и социален комитет. Тя изнесе публична лекция в Икономическия университет във Варна, чиято тема бе посветена на устойчивото развитие, корпоративната социална отговорност и зеления преход, и малките и средните предприятия.
В момента лидери на световни вериги за доставка изпращат на българските малки и средни фирми, включени в тях, въпросници от по 60 страници за 2023 година, посочи Ангелова. По думите й въз основа на отговорите на дружествата, те биват оценявани какъв риск носят и ако е твърде висок, направо биват изхвърляни от веригата за доставки. Вече сме подали сигнал в Европейската комисия, но не е ясно какво ще стане, допълни Ангелова.
Тя уточни, че най-тежка е ситуацията за малките фирми и особено за микропредприятията. Излезе едно изследване на таксономията – системата, по която компаниите отчитат елементите от дейността си, които въздействат върху околната среда, и съдържа 40 изисквания, какви са разходите на малките и средните предприятия, за да отговорят на правилата, каза още Ангелова. По думите й изчисленията показват, че микропредприятията трябва да влагат по 6 000 - 7 000 евро годишно, за да отговорят на изискванията за нефинансово отчитане. Освен това, за да се отчетат, трябва да имат транзакционен план.
Цялото законодателство по зелената сделка се приема набързо и на парче, обяснителните материали се приемат със закъснение, коментира Ангелова. Тя даде пример с ръководството за това как трябва да се изпълняват изискванията за нефинансово отчитане, излязло през януари, вместо през есента на миналата година. Дори професионалните общности едва сега започват да проучват как нещата да се транспонират, допълни Ангелова. Тя коментира още, че законодателството е такова, че няма аналог по света и всъщност европейските стандарти никога не могат да се изравнят със световните стандарти за отчитане. Беше въведена двойната материалност, която е абсолютно без аналог и означава, че компанията от 1100 информационни единици трябва да определи каква част от тях са съотносими към нейната дейност и да отчита само тях, обясни експертката. Това обаче се отразява на малките и средните фирми, тъй като ако участват в три вериги за доставки и трите лидера изберат различни елементи от тези 1100 показателя, може да се наложи да ги отчитат всичките и то понякога по два пъти, тъй като няма единни стандарти.
Всъщност нашите опасения са, че бюрокрацията ще унищожи малкия и среден бизнес, въпреки че когато се изготвяше законодателството, бе прокламирано че той е извън директивата, обясни Ангелова. Тя каза още, че у нас нещата са допълнително затруднени поради забавянето на приемането на законите. Още през юли миналата година написахме писмо до финансовото министерство с молба да се започне приоритетно работа по внасяне на яснота по правната рамка, а първата работна група бе свикана през ноември, допълни Ангелова. И подчерта, че вече са внесени предложенията за промени в Закона за счетоводството, но с настоящата политическа ситуация изобщо не се знае кога ще бъдат приети.