Имигрантите в девет страни в Западна Европа и Северна Америка печелят средно със 17,9 на сто по-малко от местните, според проучване

Имигрантите в седем европейски държави – Германия, Дания, Франция, Нидерландия, Норвегия, Испания и Швеция, както и тези в САЩ и Канада, получават значително по-ниски доходи от местните жители. Основната причина за това не е само неравностойното заплащане за еднакъв труд, а ограниченият достъп до по-добре платени сектори, професии и предприятия. Това са изводите от проучване за списание "Нейчър" (Nature), в което съавторът Малте Райхелт, изследовател в базирания в Германия Институт за изследване на заетостта (IAB), и международен екип анализират данни от 13,5 милиона имигранти и местни работници в деветте държави.
Три четвърти от разликата в заплащането се дължат на факта, че имигрантите по-рядко работят в сектори или на длъжности с високо заплащане. Около една четвърт от разликата се дължи на неравностойното заплащане в рамките на една и съща фирма и на една и съща длъжност. "Интеграцията не се свежда само до еднакво заплащане за еднакъв труд. Преди всичко става дума за премахване на структурните бариери пред навлизането в добре платени сфери на заетост", казва изследователят от IAB и съавтор на проучването Малте Райхелт, цитиран в прессъобщение. "Целенасочените мерки - като езикова подкрепа, признаване на чуждестранните квалификации, разширяване на професионалните мрежи и предоставяне на по-добра информация - са важни за преодоляване на структурните бариери", продължава той.
Специално в Германия се наблюдава разлика в заплащането и на второто поколение имигранти - средно със 7,7 на сто. Въпреки че тази разлика е по-малка, отколкото при поколението на родителите, потомците на хора от Африка и Близкия изток например все още са в неравностойно положение. И при второто поколение по-голямата част от разликата в заплащането се дължи на различното професионално и отраслово разпределение; неравенството в заплащането в рамките на предприятията е 1,1 на сто.
Във всички изследвани страни имигрантите печелят средно със 17,9 на сто по-малко от местните жители. Разликата варира в различните страни. Най-големите разлики в заплатите на първото поколение имигранти са установени в Испания - 29,3 на сто и Канада - 27,5 на сто, следвани от Норвегия - 20,3 на сто, Германия - 19,6 на сто, Франция - 18,9 на сто и Нидерландия - 15,4 на сто. Разликите са много по-малки в САЩ - 10,6 процента, Дания - 9,2 процента и Швеция - 7 процента. Различията в доходите са очевидни и при второто поколение - тук средната разлика в заплащането е 5,7 процента. Най-голяма е разликата в заплащането на второто поколение в Норвегия - 8,7 на сто, а най-малка в Канада - 1,9 на сто.
Проучването е проведено от международен изследователски екип под ръководството на Аре Хермансен (Университет на Осло) с участието на изследователи от Европа и Северна Америка. Изследването е първото, което систематично сравнява разликите в заплащането между имигрантите и местните жители в няколко държави и причините за тях с помощта на административни данни. Анализирани са данни от общо 13,5 милиона души от девет държави, в които има сравнително много имигранти (Германия, Дания, Испания, Канада, Норвегия, САЩ, Нидерландия, Франция и Швеция).