Включването на социални политики в т.нар. удължителен бюджет, каквато е индексацията на доходите на заетите в бюджетната сфера с размера на годишната инфлация, компрометира принципите на бюджетното законодателство и създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната. Това става известно от коментар на Фискалния съвет относно Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 година.
Според институцията, удължителният бюджет по своята правна и икономическа същност следва да бъде временна мярка с ограничен обхват, гарантираща единствено непрекъсваемостта на държавните плащания до приемането на редовен закон.
За разлика от предишни удължителни бюджети, които стриктно спазваха структурата на предходната година, настоящият закон излиза извън тези рамки. Чрез него се прокарват съществени промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочната фискална устойчивост и заобикалят нормалния дебат по бюджетната политика, посочват от Фискалния съвет.
Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови социални политики компрометира принципите на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и превръща временния инструмент в алтернатива на редовния бюджет, пише в коментара.
Относно увеличението на минималната работна заплата за 2026 г. и индексацията на доходите с инфлацията от институцията посочват, че разходите за персонал за 2025 г. вече са били индексирани, като ръстът им достига около 20 на сто, което на практика води до прекомпенсация спрямо реалната ценова динамика. Според Фискалния съвет използването на инфлацията в края на периода (моментна стойност) е некоректно, а правилният подход изисква работа със средногодишна инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени в контекста на членството в еврозоната, а не с националния индекс на потребителските цени.
Освен това от институцията смятат, че е редно да се използва прогнозната инфлация за 2026 година, а не тази, която ще бъде отчетена към края на 2025 година.
Увеличението на заплатите с 10 на сто в публичния сектор генерира допълнителен структурен разход от 840 млн. евро. При използване на по-умерена индексация (около 5 на сто), допълнителният натиск върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или средно 35 млн. евро на месец, пише в материала.
Фискалният съвет посочва, че съществува сериозен риск от надценяване на приходите за 2026 година с отклонение между 3,5 и 4,7 млрд. евро.
Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. изпълнява краткосрочната си функция по осигуряване на финансовата непрекъсваемост на държавата. В същото време той създава структурно напрежение във фискалната рамка, като въвежда постоянни разходи чрез инструмент с временен характер, пише в материала.
Практиката до момента показва, че разпоредбите на чл. 87 от ЗПФ функционират ефективно и изпълняват своята роля за ограничаване на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на публичните финанси. Прилагането на политики чрез т.нар. удължителен бюджет създава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочните фискални перспективи и не отчитат в достатъчна степен основните рискове пред икономическото развитие.
Включването на социални политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира принципите на бюджетното законодателство. Неговата роля според ЗПФ е временна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните плащания, а не алтернатива на бюджетната политика. Създава се прецедент - чрез бюджета да се компенсират икономическите дисбаланси, които следва да се разрешават чрез структурни реформи, добавят от Фискалния съвет.
По-рано през тази седмица Народното събрание прие на второ четене т. нар. удължителен бюджет. Между първо и второ четене на закона депутатите приеха предложението на Асен Василев от "Продължаваме промяната-Демократична България“ за еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата, припомня БТА.