Индексът на световните цени на храните се покачва за трети пореден месец през април според най-новия публикуван днес доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), предаде Ройтерс.
Военният конфликт в Иран и затваряне на Ормузкия пролив оказват чувствителен ефект върху цените на растителните масла, поради завишените енергийни разходи, коментира главният икономист на ФАО Максимо Тореро пред агенцията.
Според него високите цени за растителните масла се отразяват и на търсенето за биогорива направени от органични материали, като растения богати на масло.
Въпреки икономическите шокове от войната, Тореро коментира, че земеделско-хранителните системи са устойчиви. При цените на зърнените култури се наблюдава умерено повишение, благодарение на адекватни запаси от предходни сезони.
Индексът на световните цени на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, е достигнал средно 130,7 пункта през април, което е с 1,6 на сто повече от ревизираното ниво от март и с 2 на сто повече отколкото преди година.
В началото на войната в Украйна през март 2022 г. индексът стигна своя исторически връх. Текущите стойности са най-високите от февруари 2023 г. насам.
Индексът на растителните масла се е покачил с 5,9 на сто на месечна база до най-високото си ниво от юли 2022 г. Основните култури, които водят цените са соя, слънчоглед и рапица. Цената на палмото масло е допълнително подкрепена от специални политики за биогорива.
Цените на зърнените култури от друга страна се увеличават с едва 0,8 на сто спрямо март и с 0,4 на сто на годишна база. Въпреки опасения за климата, покачващи се цени на торове и ръст в търсенето на биогорива, пшеницата и царевицата отбелязват скромни ценови промени.
Световните цени на пшеницата са нараснали с 0,8 на сто поради опасения от суша в части от САЩ и по-голяма вероятност за валежи под средното ниво в Австралия. Ръстът е допълнително подсилен от очакванията за по-малко засети площи с пшеница през 2026 г., тъй като земеделските производители се насочват към култури, изискващи по-малко торене. Това се дължи на високите цени на торовете, продиктувани от повишените разходи за енергия и смущенията, свързани с ефективното затваряне на Ормузкия проток.
ФАО очаква по-малко засети посеви с пшеница през 2026 г., защото земеделците подменят културите, които отглеждат с такива, които се нуждаят от по-малко торове.
В отчета се наблюдава и ръст от 1,2 на сто на цените на месото на месечна база, достигайки най-високо равнище, отбелязвано някога. Рекордните цени на месото са поради ограниченото количество добитък годен за клане в Бразилия. Цената на захарта пък е паднала с 4,7 на сто, благодарение на прогнози за достатъчно предлагане в Бразилия, Китай и Тайланд.
В отделен доклад ФАО повиши прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2025г. до рекордните 3,040 милиарда тона. Новата прогноза е с 6 на сто над нивата, наблюдавани през предходната година.