Инфлацията при храните вероятно ще се ускори към края на годината, прогнозират от Организацията по прехрана и земеделие на ООН

Светът е на прага на нова инфлационна вълна при храните, тъй като войните в Иран и Украйна, заедно с климатичното явление Ел Ниньо, създават "перфектна буря" от по-високи разходи и по-ниски добиви, заяви главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) Максимо Тореро, цитиран от Ройтерс.
Цените на храните бяха ключов двигател на глобалния скок на инфлацията през 2022 г., но до този момент на настоящата година бяха сравнително умерени, като на някои места дори смекчиха скока, причинен от високите енергийни разходи. Това спокойствие обаче вероятно ще бъде временно, тъй като по-високите цени на суровия петрол, загубата на торове от региона на Персийския залив, недостигът на дизел в някои части на света и екстремните метеорологични условия се отразяват на разходите и ще се дадат отражение на потребителските цени, дори и със закъснение.
„Очаквам цените на суровините да започнат да се повишават повече сега... а цените на храните да започнат да растат до края на годината, като догодина със сигурност ще се увеличат още повече“, каза Максимо Тореро в интервю за Ройтерс. Той допълни, че преносът от суровината до крайната цена на храните е около три до шест месеца.
Въпреки че цените на някои стоки, като пшеница, царевица и ориз, са се повишили през последните месеци, повечето все още отразяват сравнително добрите реколти, а не вероятните трудности през следващата година.
„Ормузкият проток е проблем, който засяга всички ресурси за селскостопанските стоки и системи. Петролът сорт Брент се използва за опаковане, преработка и транспорт, а природният газ - за торове“, посочи Тореро.
Междувременно щетите, нанесени от Украйна на руската нефтена и газова инфраструктура, ограничават експортния пазар за дизел и природен газ, които са ключови компоненти в производството на храни.
Тъй като цените на стоките са глобални, това причинява затруднения по целия свят, дори ако по-богатите страни имат повече пари, за да подпомогнат производителите.
„Това се чува в Европа, САЩ, Бразилия и Азия. Свитите маржове на печалба оказват натиск върху решенията за засяване“, коментира Тореро.
Дори в САЩ, които сами задоволяват нуждите си от повечето ключови суровини, фермерите, отглеждащи девет основни култури, може да загубят 32 милиарда долара през 2027 г. без федерална помощ, съобщи Американската федерация на фермерските бюра (индустриална лобистка група).
Анализите показват, че на база единица площ (акър) всяка една от разглежданите култури се очаква да остане под прага на рентабилност през 2027 г., допълват от федерацията.
Глобалните насаждания с пшеница и царевица вече бяха намалени през първите три месеца на войната в Иран, а някои американски производители са преминали към соя, защото тя изисква по-ниски вложения на торове.
Австралия, един от водещите износители на култури в света, наскоро заяви, че производството на зимни култури се очаква да намалее с 21 на сто, отчасти поради значителното увеличение както на цените на горивата, така и на торовете. Към това се добавя несигурността относно наличието на ключови суровини.
Междувременно тазгодишното метеорологично явление Ел Ниньо вероятно ще бъде особено силно, променяйки значително моделите на валежите, което ще повлияе на цените на стоките и потенциално ще тласне десетки милиони към остра продоволствена несигурност.
Мусонът в Индия вече се забави и този месец се наблюдават валежи под средните нива, което е потенциален удар за производството на ориз и би могло да повлияе на световните цени на стоките.