След десетилетие на ниска инфлация и неконвенционални инструменти, скокът на инфлацията след пандемията принуди централните банки да преоткрият някои стари истини, като това че лихвените проценти все още са от значение, ценовата стабилност остава незаменима опора на макроикономическата стабилност, а сътресенията в предлагането пораждат нови предизвикателства в свят на по-строги ограничения. Това посочи подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов по време на Форума за Централна и Източна Европа във Виена, организиран от „Файненшъл таймс“, става известно от публикация на официалния сайт на БНБ.
По думите на Чобанов, сътресенията в предлагането винаги са били част от макроикономическата среда. Скокове в цените на енергията, недостиг на храни и смущения в световните производствени вериги изобщо не са нови явления, но това, което днес е различно, е средата, в която се случват тези сътресения.
Според него, в такъв свят предлагането е по-малко еластично и по-неспособно да устоява на смущенията, като в резултат на това, в периода след КОВИД, сътресенията не се случваха изолирано, а се застъпваха и тласкаха инфлацията над целевата стойност, като в бъдеще има основания този модел да продължи. Преди тези събития, рамката на паричната политика е приемала, че сътресенията са предимно краткотрайни.
Чобанов посочи, че в продължение на десетилетия централните банки са реагирали по различен начин на шокове в предлагането и на шокове в търсенето. Неотдавнашният период на висока инфлация, обаче, е напомнил, че „толерирането“ на инфлацията работи само когато инфлационните очаквания са доста стабилни и сътресенията не предизвикват промени в поведението на икономическите субекти.
По думите му, основният урок е, че многократните шокове в предлагането могат да доведат до ендогенна устойчивост на инфлацията, когато вторичните ефекти се разпространят – не защото всеки отделен шок е постоянен, а защото повтарящите се смущения пречат на икономиката да се върне към равновесие.
Според Чобанов, една от поуките от последните години е че политиката на лихвените проценти остава основният и най-мощен инструмент на централната банка. Изправени пред риска от дестабилизиране, централните банки по света предприеха най-синхронизирания цикъл на затягане от десетилетия насам. Това не беше нито безболезнено, нито безрисково, но беше необходимо, казва той.
По думите на Петър Чобанов „връщане към основните“ за провеждането на паричната политика в бъдеще не означава носталгия по един по-опростен свят.
Това означава яснота относно целите, реализъм относно компромисите и дисциплина при използване на инструментите ни, казва той. Лихвените проценти остават съществени. Ценовата стабилност остава основополагаща. А шоковете в предлагането, макар и неизбежни, не трябва да подкопават доверието в стойността на парите. Това в крайна сметка е основната задача на централната банка, добавя Петър Чобанов.