Инфлацията ще се забави, а икономиката ще стагнира, прогнозира Парламентарната бюджетна служба на Италия

Инфлацията в Италия ще забави темпото си през следващите две години, прогнозира независимата Парламентарна бюджетна служба (ПБС) в доклад, публикуван днес и цитиран от новинарския бюлетин Ил Соле 24 Оре Радиокор. За 2026 г. се очаква дефлаторът на частното потребление да се ускори до 3 на сто спрямо 1,4 на сто през 2025 г., основно поради войната в Близкия изток. За следващата година се очаква инфлацията да се забави до 2,3 на сто и да се стабилизира на равнище от около 2 на сто в края на прогнозния период.
За пазара на труда ПБС очаква тенденция на продължаващо разширяване. При заетостта, измервана в годишни работни единици (общия брой служители, наети на еквивалента на пълен работен ден в рамките на 12 месеца – бел. ред.), е прогнозиран ръст от около 0,6 на сто средно за четиригодишния период до 2029 година. Безработицата се очаква да се понижи от 5,8 на сто тази година до 5,5 на сто в края на прогнозния период.
В доклада на ПБС се потвърждава прогнозата за динамиката на брутния вътрешен продукт на Италия - ръст от 0,5 на сто през 2026 г. и 0,6 на сто през 2027 г., но икономическата среда се очаква да остане много нестабилна. Без допълните мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост (PNRR) БВП на страната ще остане непроменен тази година. Според очакванията на службата въздействието на допълнителните инвестиции от плана върху нивото на БВП ще достигне около 2 процентни пункта през 2026 година. След това влиянието постепенно ще се абсорбира на фона на ресурсите, предназначени за допълните проекти, финансирани чрез европейски субсидии, заеми и национални фондове. В това число влизат и мерките, реализирани през 2020 – 2025 г. и програмата за 2026 – 2030 г. (на обща стойност от 192,6 милиарда евро за целия период 2020 – 2030 г.). Според проведените симулации от ПБС въздействието на плана ще е около 1 на сто в края на четиригодишния период 2021 – 2024 г., а през следващите три години стимулът ще се засилва до максималните 1,8 на сто през 2026 година. През следващите години постепенното отшумяване на импулса на разходите ще намали въздействието до около 1,1 на сто през 2030 г.
„Изглежда, че бюджетните резерви са почти изчерпани в рамките на прогнозния хоризонт, което ограничава възможностите за използване на бюджетната политика за противодействие на настоящата криза и на евентуални бъдещи такива“, се твърди в доклада на ПБС. Според експертите е необходимо да се поддържа низходящата тенденция на дълга спрямо БВП. „Събитията от последните няколко месеца подсказват за спешна нужда от създаване на бюджетни резерви, за да се подготви държавата за посрещането на значителни шокове, особено в секторите на енергийните пазари, отбраната, климата, демографската трансформация, и цифровизацията на фона на развитието на изкуствения интелект“, заключава докладът.