Основната инфлация, която изключва цените на пресните храни, е останала без промяна спрямо октомври на ниво от 3,0 процента и съвпада със средната прогноза на икономистите, анкетирани от Ройтерс. Така наречената „базова“ инфлация, която изключва както храните, така и енергията, се е понижила леко до 3,0 процента спрямо 3,1 процента месец по-рано.
Данните бяха публикувани в навечерието на решението на „Банк ъв Джапан“ по паричната политика, като пазарите очакваха централната банка да повиши основния си лихвен процент до най-високото му равнище от 1995 година.
По-късно централната банка увеличи краткосрочния лихвен процент от 0,5 на 0,75 процента – първото повишение от януари насам. Решението беше взето с единодушно гласуване и беше широко очаквано от пазарите. С този ход лихвите в Япония достигат най-високото си равнище от 1995 година.
Инфлацията при цените на ориза се е забавила за шести пореден месец, достигайки 37,1 процента на годишна база. През май цените на ориза са били почти двойно по-високи спрямо предходната година, което представлява най-силният ръст при тази суровина за последните пет десетилетия.
Според Шигето Нагаи от „Оксфорд икъномикс“ (Oxford Economics) основната инфлация вероятно ще се стабилизира около 2 процента до средата на 2026 година, тъй като ценовият натиск при храните, обусловен от фактори на предлагането, постепенно ще отслабне. Той обаче предупреждава, че нови шокове в предлагането или по-нататъшно отслабване на йената представляват съществен риск за инфлационната динамика.
В същото време анализатори отбелязват, че централната банка ще трябва да действа предпазливо, тъй като по-високите лихви могат да окажат натиск върху икономиката. Ревизираните данни за брутния вътрешен продукт показаха, че през третото тримесечие японската икономика се е свила с 0,6 процента на тримесечна база и с 2,3 процента на годишна база – по-силен спад от първоначално отчетения.