Инфлацията в Китай достигна петмесечно дъно през ноември

Инфлация в Китай, която отразява динамиката на потребителските цени, достигна петмесечно дъно през ноември, след като цените на пресните храни се понижиха, докато понижението в промишления сектор продължава, което предполага, че последните усилия на Пекин да подкрепи колебливото икономическо търсене имат само ограничено въздействие, предаде Ройтерс.
Втората по големина икономика в света се подготвя за налагането на нови митнически такси през от страна на бъдещата администрация на Доналд Тръмп и все още търси начини за справяне с други проблеми, което предполага, че ще са необходими повече политически стимули, за да се подкрепи крехкият (икономически) растеж.
Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши с 0,2 на сто през ноември на годишна база, показват изнесени днес данни на Национално статистическо бюро (NBS), под ръста от 0,3 на сто, отчетен през октомври.
Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха индексът на потребителските цени в азиатската страна през ноември да се увеличи с 0,5 на сто.
Индексът на потребителските цени се сви с 0,6 на сто на месечна база, при спад от 0,3 на сто през октомври и прогнозирано понижение от 0,4 на сто.
По-бързият месечен спад на Индекса на потребителските цени се дължи главно на спада от 2,7 на сто на цените на храните, заяви Донг Лицзюан, експерт в статистическото управление.
Нивото на цените на храните през ноември е било най-високото от 1961 г. насам, което е подпомогнало производството и транспортирането на селскостопански стоки, спомагайки за намаляване на цените на пресните храни, каза Донг в изявление.
Основната инфлация в Китай, при която не се отчитат силно променливите цени на хранителните и енергийните продукти, повиши с 0,3 на сто през ноември от 0,2 на сто през октомври.
Цените на производител в Китай (PPI) през ноември са се понижили с 2,5 на сто през ноември, по-бавно от очакваното ниво от 2,8 на сто и след спад през октомври от 2,9 на сто, но все пак спадът продължава 26 месеца.
"Основната инфлация се повиши, а дефлацията на производствените цени намаля, което предполага, че мерките за стимулиране поддържат основния натиск върху цените до известна степен. Дори тогава очакваме свръхкапацитетът да поддържа инфлацията ниска до 2025 г. и след това", заяви икономистът "Кепитъл икономикс" (Capital Economics) Габриел Нг. 
Въпреки че разходите на домакинствата надминаха прогнозите през последните месеци, подкрепени от субсидираните замени на автомобили и домакински уреди, това не беше достатъчно, за да помогне на Китай да даде тласък на икономиката си.
Вместо директно да инжектира финансови потоци в икономиката, през ноември Пекин откри дългов пакет от 10 трилиона юана (1,37 трилиона долара), за да облекчи напрежението във финансирането на местните власти.
Съветници на китайското правителство настояват за икономически растеж от около 5 на сто за 2025 г., както и за по-силни финансови стимули за смекчаване на въздействието на очакваните повишения на митата от САЩ върху износа на страната, съобщи Ройтерс.
Икономистите обаче все още са песимистично настроени относно икономическите перспективи на Китай, който е изправен пред нови търговски мита от новата администрация на Тръмп през следващата година и все още нестабилния сектор на имотите.
Международната рейтингова агенция "Фич Рейтингс" (Fitch Ratings) понижи икономическите си прогнози за Китай до 4,3 на сто спрямо 4,5 на сто, прогнозирани по рано за 2025 г. и до 4 на сто при 4,3 на сто за 2026 г., позовавайки се на рисковете от още по-високи митнически такси от страна на САЩ за внос на китайски стоки.