Инфлацията в САЩ, опасенията за технологичния сектор и новите данни за европейската икономика ще определят посоката на световните пазари

Инфлацията в САЩ, перспективите пред технологичните компании след рязката корекция на Уолстрийт и новите данни за икономическия растеж в Европа ще бъдат сред водещите теми за световните финансови пазари през седмицата от 9 до 13 ноември. Инвеститорите ще анализират последиците от убедителната победа на Демократическата партия на междинните избори за Конгрес на САЩ, перспективите за ново повишение на лихвите от водещите централни банки и възможностите за деескалация на конфликта между Вашингтон и Техеран, сочат анализи на Ройтерс, Блумбърг, ДПА и водещи финансови институции.
След първоначалното облекчение от ясния изборен резултат американските борси претърпяха сериозни разпродажби, концентрирани в компаниите, свързани с изкуствения интелект. Опасенията, че новото мнозинство в Конгреса може да ограничи разширяването на центровете за данни, поставиха под въпрос перспективите пред сектор, който беше основен двигател на поскъпването на акциите през последните години.
Същевременно поевтиняването на петрола и природния газ след изборите подкрепи европейските пазари и намали част от инфлационните опасения. Силните икономически данни от САЩ и Германия обаче продължават да подкрепят очакванията за ново затягане на паричната политика през декември.
През седмицата инвеститорите ще следят данните за потребителските и производствените цени в САЩ, брутния вътрешен продукт на еврозоната и Великобритания, инфлацията и външната търговия на Китай, както и корпоративните отчети на редица европейски и американски компании.
Европа
Европейските фондови пазари навлизат в новата седмица в сравнително по-добра позиция от американските след поевтиняването на енергийните суровини и признаците за подобряване на икономическата активност. Вниманието ще бъде насочено към данните за растежа на еврозоната и Великобритания, германската външна търговия и корпоративните отчети, докато инвеститорите преценяват перспективите за ново повишение на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Според анализаторите на „Хелаба“ (Helaba) германската и европейската икономика показват по-добра устойчивост от очакваното въпреки високите енергийни цени и геополитическата несигурност. Широкото увеличение на промишлените поръчки в Германия създава предпоставки за повишаване на прогнозите за икономическия растеж.
Данните за септември показаха, че германските промишлени поръчки, коригирани с големите поръчки, са нараснали с 5,1 на сто спрямо предходния месец, а промишленото производство се е увеличило с 0,7 на сто, посочва „Комерцбанк“ (Commerzbank). Банката прогнозира растеж на германската икономика от 1,2 на сто през 2026 г. и 1 на сто през 2027 г.
В петък ще бъде публикувана втората оценка за брутния вътрешен продукт на еврозоната през третото тримесечие. Икономистът от „Инвестек“ (Investec) Лоти Гослинг смята, че както ЕЦБ, така и Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ вероятно ще предприемат ново повишение на лихвите, но подчертава, че решенията ще зависят от отражението на скъпата енергия върху потребителските цени и икономическата активност.
Инфлацията в еврозоната достигна 4 на сто през октомври, докато основната инфлация се задържа на 2,5 на сто, отбелязва „Хелаба“. Според „Комерцбанк“ ЕЦБ ще повиши лихвения процент по депозитите до 2,75 на сто на заседанието си на 17 декември.
Германският индекс DAX също ще бъде под влияние на международните технологични пазари. След като достигна рекордно равнище малко под 26 693 пункта в четвъртък, той отстъпи под натиска на разпродажбите в САЩ.
Анализаторът Франк Золедер от „АктивТрейдс“ (ActivTrades) определя настоящото положение на DAX като технически критично. Според него рязката корекция при акциите, свързани с изкуствения интелект, е прекъснала относително спокойното движение на германския индекс и го е поставила пред необходимостта да намери нова посока.
Портфолио мениджър Томас Алтман от „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) обаче вижда предимство в по-слабата зависимост на DAX от технологичния сектор. Според него това превръща германския пазар в интересна алтернатива за инвеститорите, които търсят възможности извън американските технологични компании.
Андреас Липков от „Си Ем Си Маркетс“ (CMC Markets) също допуска европейските борси да се откъснат поне частично от слабостта на Уолстрийт. Той смята, че възможността за поскъпване на акциите в края на годината остава, макар възстановяването вероятно да бъде по-трудно от очакваното преди последните разпродажби.
„Комерцбанк“ отбелязва, че европейските акции са получили подкрепа от понижението на цените на суровините и от първоначалното облекчение след американските избори. Според банката инвеститорите са реагирали положително и на готовността на президента Доналд Тръмп да сътрудничи с новото демократическо мнозинство в Конгреса.
Въпреки подобряването на пазарните настроения политическата несигурност във Франция продължава да оказва натиск върху еврото. „Хелаба“ очаква ситуацията да остане неясна до президентските избори през април, макар рисковите премии по френските облигации напоследък да не са се увеличавали допълнително. Банката прогнозира и по-бавно възстановяване на еврото спрямо долара.
Във Великобритания данните за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие ще бъдат публикувани в четвъртък. Икономистите, анкетирани от Блумбърг, очакват растеж от 0,7 на сто на тримесечна база, което би било най-силното увеличение от повече от две години.
Статистиката ще бъде публикувана след решението на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) да повиши основната лихва с 25 базисни пункта до 4 на сто. Централната банка предупреди, че вероятно ще бъде необходимо поне още едно увеличение, като членът на Комитета по парична политика Катрин Ман подкрепи дори повишение с 50 базисни пункта.
Икономистът от „Инвестек“ Сандра Хорсфийлд отбелязва, че британският месечен БВП е надминал пазарните очаквания през четири последователни месеца, въпреки по-високите енергийни разходи и лихви. Според нея обаче данните за септември вероятно ще покажат известно отслабване на производството.
В понеделник ще бъдат публикувани данните за германската външна търговия, в сряда окончателните данни за инфлацията в Германия и промишленото производство в Италия, а в петък окончателните данни за инфлацията във Франция.
В скандинавските страни вниманието ще бъде насочено към протокола от последното заседание на шведската централна банка „Риксбанк“ (Riksbank), на което лихвите бяха повишени, както и към новите данни за инфлацията в Норвегия.
В четвъртък централната банка на Румъния се очаква да запази основната лихва на 6,5 на сто, най-високото равнище в Европейския съюз. В Сърбия също се очаква лихвите да останат непроменени на първото заседание след изборите.
Седмицата ще бъде натоварена и с корпоративни отчети. В Германия резултати ще представят „Хановер Рюк“ (Hannover Rück), „Геа“ (GEA), „Хенкел“ (Henkel), „Инфинеон“ (Infineon), „Брентаг“ (Brenntag), Е.ОН (E.ON), Ер Ве Е (RWE), „Сименс Енерджи“ (Siemens Energy), „Алианц“ (Allianz), „Мерк“ (Merck), „Мюних Ре“ (Munich Re) и „Сименс“ (Siemens).
Сред останалите големи европейски компании, които ще публикуват отчети, са „Водафоун“ (Vodafone), „Цюрих Иншурънс“ (Zurich Insurance), „Телефоника“ (Telefónica) и „Ришмон“ (Richemont).
Близък изток и Африка
Развитието на конфликта между САЩ и Иран остава един от най-важните фактори за международните енергийни пазари, инфлационните очаквания и решенията на централните банки.
След междинните избори в САЩ цените на петрола се понижиха значително на фона на надеждите за напредък към прекратяване на военните действия. Според „Хамбургер Шпаркасе“ (Hamburger Sparkasse, Haspa) цената на сорта Брент е спаднала под 100 долара за барел за първи път от началото на октомври.
„Комерцбанк“ отчита понижение на петрола с около 20 долара за барел през седмицата, а цената на природния газ в Европа е намаляла с 15 евро до под 90 евро за мегаватчас. Това е допринесло за спад на доходността по държавните облигации и за известно отслабване на очакванията за бъдещи повишения на лихвите.
Според анализаторите на „Хаспа“ развитието на конфликта ще има по-голямо краткосрочно значение за финансовите пазари от самия резултат на американските избори. Банката подчертава, че новият Конгрес ще започне работа едва през януари, докато президентът Тръмп запазва значителни правомощия във външната политика.
Улф Краус от „Хелаба“ също поставя въпроса как американският президент ще действа през оставащите две години от мандата си след тежкото изборно поражение на републиканците. Според него развитието на войната с Иран и евентуалните договорености за прекратяването ѝ ще бъдат сред основните фактори за пазарните настроения.
Роберт Грайл от „Мерк Финк“ (Merck Finck) предупреждава, че високите енергийни цени продължават да поддържат инфлацията от двете страни на Атлантическия океан. Той очаква потребителската инфлация в САЩ да достигне 4 на сто, което би означавало, че тя и инфлацията в еврозоната са приблизително два пъти над целевите равнища на УФР и ЕЦБ.
В Африка основното внимание ще бъде насочено към инфлацията, паричната политика и бюджетните перспективи на няколко икономики.
В Египет във вторник ще бъдат публикувани данните за потребителските цени, след като инфлацията се забави през два последователни месеца. Централната банка изненадващо повиши лихвите през октомври, което прави новите данни важни за оценката на следващите ѝ действия.
В Уганда се очаква ново повишение на лихвите в понеделник, след като на извънредно заседание през октомври централната банка увеличи основния лихвен процент от 9,75 на 12 на сто, за да подкрепи националната валута.
В Гана министърът на финансите Касиел Ато Форсън ще представи в четвъртък проектобюджета за 2027 г. Очаква се той да изложи подробности за икономически план на стойност 10 милиарда долара, насочен към ускоряване на растежа и създаване на работни места след години на бюджетни ограничения и преструктуриране на дълга.
Северна Америка
Американските фондови пазари навлизат в новата седмица след една от най-сериозните разпродажби в технологичния сектор през последните години. Инвеститорите ще следят най-вече данните за инфлацията през октомври, които ще бъдат публикувани във вторник, и корпоративните отчети на компании, свързани с изкуствения интелект.
След убедителната победа на демократите на междинните избори индексът Nasdaq Composite навлезе в корекция, като в четвъртък затвори с близо 12 на сто под историческия си връх от 6 октомври, съобщи Ройтерс.
Само в четвъртък технологичният сектор на S&P 500 се понижи със 7,3 на сто, а индексът на полупроводниковите компании във Филаделфия загуби над 12 на сто. И при двата показателя това бяха най-големите еднодневни спадове за повече от шест години.
Основните борсови индекси се възстановиха частично в петък, но приключиха седмицата със загуби. Въпреки това S&P 500 остава с ръст от близо 8 на сто от началото на годината.
Основната причина за разпродажбите са опасенията, че новото демократическо мнозинство в Конгреса и победите на партията на губернаторските избори в щати като Тексас могат да доведат до по-строги ограничения върху изграждането на центрове за данни.
Марвин Ло, старши глобален макростратег в „Стейт Стрийт“ (State Street), определя настоящото движение на технологичните акции като пазар, зависим от крехка инерция. Според него регулаторната несигурност ще продължи, докато не стане по-ясно колко съществено може да бъде забавянето в разширяването на инфраструктурата за изкуствен интелект.
Гарет Мелсън от „Натиксис Инвестмънт Мениджърс Сълюшънс“ (Natixis Investment Managers Solutions) отбелязва, че инвеститорите се опитват да оценят няколко противоречиви последици от изборите, включително възможните ограничения върху технологичния сектор и перспективите за по-ниски енергийни цени.
Главният пазарен анализатор на „Консорсбанк“ (Consorsbank) Йохан Щанцл предупреждава, че убедителната победа на демократите увеличава риска от по-бавно развитие на изкуствения интелект в САЩ. Според него все още няма ясни признаци, че корекцията при технологичните акции е приключила.
По-различна е оценката на Кристиан Гатикер от „Юлиус Бер“ (Julius Baer), който смята опасенията от сериозно ограничаване на развитието на изкуствения интелект за преувеличени. Той отбелязва, че исторически резките скокове на пазарната волатилност често се появяват близо до дъната на корекциите, а не непременно в началото на продължителен спад.
Експертите на „Индекс Радар“ (Index Radar) също смятат, че силният последен отчетен сезон не подкрепя сценарий за продължителен спад на фондовите пазари, обусловен от влошаване на фундаменталните показатели.
„Комерцбанк“ посочва, че след последните разпродажби съотношението цена/печалба на Nasdaq 100 е спаднало до около 18 при дългосрочна средна стойност от 23. Според банката това показва, че инвеститорите вече са включили в цените значителна част от възможните негативни политически развития.
Кийт Лърнър, главен инвестиционен директор в „Труист Адвайзъри Сървисис“ (Truist Advisory Services), отбелязва, че през последния месец технологичният сектор е изостанал спрямо S&P 500 с най-голямата разлика от май 2002 г. насам. Според него пазарът в момента се характеризира с рязко отслабване на интереса на купувачите към технологичните акции.
„Хаспа“ запазва по-положителна средносрочна оценка. Банката смята, че по-широкото участие на различни сектори в поскъпването на акциите е благоприятен сигнал и продължава да вижда възможности за възстановяване до края на годината. Анализаторите ѝ обаче препоръчват предпазливост към тясно специализираните фондове, инвестиращи в изкуствен интелект.
Основното макроикономическо събитие ще бъде публикуването на индекса на потребителските цени за октомври във вторник. Според средната прогноза на икономистите, анкетирани от Блумбърг, потребителските цени са се повишили с 0,3 на сто на месечна база след увеличение с 0,6 на сто през септември.
Основната инфлация, която изключва храните и енергията, вероятно се е забавила до 0,2 на сто на месечна база. Според икономистите на „Блумбърг Икономикс“ (Bloomberg Economics) Ана Уон, Трой Дюри и Елиза Уингър забавянето се дължи на по-умерено поскъпване както на стоките, така и на услугите, включително употребяваните автомобили, потребителската електроника и жилищните разходи.
„Комерцбанк“ също очаква общата инфлация да бъде 0,3 на сто, а основната 0,2 на сто на месечна база. Ай Ен Джи (ING) прогнозира малко по-високо увеличение на основната инфлация от 0,3 на сто.
Икономистите на „Ситигруп“ (Citigroup) очакват ограничено прехвърляне на високите енергийни разходи върху цените на стоките и умерена инфлация при услугите.
След силните данни за заетостта през октомври финансовите пазари оценяват вероятността УФР да повиши лихвите през декември на около 75 до 80 на сто.
Ник Рийс, ръководител на макроикономическите проучвания в „Монекс“ (Monex), смята, че ако данните за инфлацията не поднесат сериозна изненада в отрицателна посока, увеличението на лихвите с 25 базисни пункта през декември ще бъде почти изцяло отразено в пазарните цени.
Според „Комерцбанк“ УФР ще повиши горната граница на основния лихвен процент до 4,25 на сто на заседанието си на 9 декември. Банката очаква американската икономика да нарасне с 2,4 на сто през 2026 г. и с 2,3 на сто през 2027 г.
В петък ще бъдат публикувани и данните за производствените цени. Според прогнозите, цитирани от Блумбърг, годишната производствена инфлация може да достигне 6,6 на сто, най-високото равнище от близо четири години.
Инвеститорите ще следят и отчетите на „КорУийв“ (CoreWeave), „Аплайд Матириълс“ (Applied Materials) и „Сиско Системс“ (Cisco Systems). Особено внимание ще привлече „КорУийв“, която е сред компаниите, най-силно засегнати от опасенията за финансирането на нови центрове за данни.
Според Гарет Мелсън от „Натиксис“ по-убедителни сигнали, че компанията може успешно да финансира и завърши проектите си, биха помогнали за ограничаване на пазарните опасения.
В Канада във вторник ще бъде публикуван протоколът от последното заседание на централната банка, на което основната лихва беше повишена до 2,5 на сто.
Майкъл Дейвънпорт от „Оксфорд Икономикс“ (Oxford Economics) очаква още едно повишение през декември, след което да последва продължителна пауза. Според него целта на централната банка е да върне лихвата към неутралното равнище от около 2,75 на сто, за да ограничи инфлационните рискове от високите цени на петрола, без да преминава към прекомерно рестриктивна политика.
Азия и Азиатско-тихоокеанският регион
В Азия вниманието ще бъде насочено към инфлацията и външната търговия на Китай, перспективите за ново затягане на паричната политика в Япония и Индия, както и към състоянието на технологичния износ в Тайван.
В Китай в понеделник ще бъдат публикувани данните за потребителските и производствените цени през октомври. Икономистите на Ай Ен Джи очакват потребителската инфлация да се забави до 0,8 на сто на годишна база, докато производствените цени вероятно са нараснали с 5,3 на сто.
Прогнозата на „Блумбърг Икономикс“ е за увеличение на производствените цени с 5,4 на сто, което би било най-бързият темп от юни 2022 г. насам.
Разминаването между слабата потребителска инфлация и бързото поскъпване на производствените ресурси показва продължаващата зависимост на китайската икономика от външното търсене и натиска от високите енергийни разходи.
Анализаторите на „Номура“ (Nomura) посочват, че Китай остава най-големият нетен вносител на енергия в света и нетен вносител на полупроводници, което увеличава уязвимостта му към международните ценови шокове.
Според банката Пекин вероятно ще продължи да прилага активна бюджетна политика и разхлабени парични условия, за да компенсира слабостта на вътрешното потребление.
Във вторник ще бъдат публикувани и данните за китайската външна търговия. „Комерцбанк“ прогнозира увеличение на износа с 32 на сто на годишна база и ръст на вноса с 26 на сто.
Китайската народна банка също остава във фокуса на инвеститорите, след като предприе мерки за ограничаване на прекалено бързото поскъпване на юана спрямо долара.
В Япония основното внимание ще бъде насочено към обобщението на мненията от октомврийското заседание на централната банка, което ще бъде публикувано във вторник, както и към изявлението на члена на Управителния съвет Тоичиро Асада в четвъртък.
Асада е сред представителите на централната банка с по-предпазлива позиция по отношение на лихвите и гласува против повишението през септември. Инвеститорите ще търсят сигнали дали ново увеличение е възможно още през декември.
Според Блумбърг „Банк ъв Джапан“ вече оценява основната инфлация като достигнала целта от 2 на сто, което създава условия за продължаване на затягането на паричната политика.
Данните за разходите на домакинствата през септември обаче може да покажат десети пореден месец на спад. Това поставя под въпрос устойчивостта на очаквания от централната банка цикъл, при който по-високите доходи стимулират потреблението.
Японските производствени цени за октомври също вероятно ще покажат продължаващ натиск върху разходите на предприятията.
В Индия в четвъртък ще бъдат публикувани данните за инфлацията през октомври. Ди Би Ес (DBS) очаква ускоряване на годишната инфлация до 6 на сто спрямо 5,5 на сто през септември.
Според банката поскъпването на зърнените култури, растителните масла и зеленчуците е основният фактор за увеличението, докато по-ниските цени на благородните метали оказват частично компенсиращо влияние.
Ди Би Ес прогнозира основната инфлация да достигне между 4,5 и 4,6 на сто и очаква Резервната банка на Индия да повиши лихвите за втори пореден път през декември. Спадът в цените на петрола обаче ограничава опасенията от по-агресивно затягане.
В Тайван в понеделник ще бъдат публикувани данните за външната търговия. След увеличение на износа с 60,9 на сто през септември икономистите очакват известно забавяне през октомври, като прогнозите варират между 44 и 59 на сто на годишна база.
Основният двигател остава търсенето на хардуер за изкуствен интелект от големите американски технологични компании.
Според Ди Би Ес обаче през 2027 г. растежът на технологичния износ може да се нормализира заради по-високите лихви и засилената регулаторна несигурност в САЩ след междинните избори.
В Австралия вниманието ще бъде насочено към изявлението на главния икономист на Резервната банка Сара Хънтър в понеделник. Централната банка вече повиши лихвите пет пъти през 2026 г., като основният лихвен процент достигна най-високото си равнище от 18 години.
Инфлацията остава значително над желаните от централната банка равнища, а натискът върху производствения капацитет продължава. Въпреки това доходността на десетгодишните австралийски държавни облигации спадна под 5 на сто до най-ниското си равнище от края на август, следвайки движението на американските облигационни пазари.
В Нова Зеландия инвеститорите ще оценяват резултатите от парламентарните избори на 7 ноември. Независимо от победителя новото правителство ще бъде изправено пред нарастваща безработица и несигурна международна среда.
Във Филипините в понеделник ще бъдат публикувани данните за БВП през третото тримесечие. Икономистите, анкетирани от „Уолстрийт Джърнъл“, очакват ускоряване на годишния растеж до 2,7 на сто спрямо 2,3 на сто през предходното тримесечие.
Азрил Росли от „Мейбанк Инвестмънт Банк“ (Maybank Investment Bank) смята, че това би представлявало постепенно възстановяване, а не рязко ускоряване на икономиката. Според него държавните разходи и износът подкрепят активността, докато високата инфлация и разходите по заемите продължават да ограничават потреблението.
Латинска Америка
В Латинска Америка вниманието ще бъде насочено към инфлацията и паричната политика в Бразилия, Мексико, Колумбия, Аржентина и Перу. Регионалните централни банки са изправени пред различни предизвикателства, но общият проблем остава устойчивият ценови натиск и необходимостта от балансиране между икономическия растеж и финансовата стабилност.
В Бразилия във вторник ще бъде публикуван протоколът от заседанието на централната банка на 3 и 4 ноември, когато основната лихва „Селик“ (Selic) беше запазена на 13,75 на сто.
Решението изненада пазарите, които преди президентските избори очакваха шесто поредно понижение на лихвата до 13,5 на сто.
Неочакваното преизбиране на президента Луиз Инасио Лула да Силва и несигурността около бъдещата бюджетна политика промениха перспективите. Според Блумбърг местните анализатори вече са повишили прогнозите си за лихвените проценти за периода до 2029 г.
Данните за инфлацията през октомври вероятно ще покажат ново ускоряване спрямо септемврийските 4,58 на сто. Последните прогнози на анализаторите сочат годишна инфлация от 5,22 на сто за цялата 2026 г.
В Мексико в понеделник ще бъдат публикувани данните за инфлацията през октомври, след като централната банка изненадващо понижи основната лихва с 25 базисни пункта до 6,25 на сто на 5 ноември.
Очаква се инфлацията да остане над целта на централната банка от 3 на сто и да се доближи до горната граница на допустимото отклонение от 4 на сто. Новите данни ще покажат дали решението за понижаване на лихвите е съвместимо с перспективите за ценова стабилност.
В Колумбия също ще бъдат публикувани данни за потребителските цени, след като централната банка запази основната лихва на 12,25 на сто. Това е значително по-рестриктивно равнище в сравнение с Мексико и отразява продължаващите опасения от инфлацията.
В Аржентина икономистите очакват трети пореден месец, през който месечната инфлация остава под 2 на сто. След увеличение на цените с 1,9 на сто през септември октомврийският показател може да бъде още по-нисък, докато годишната инфлация вероятно ще остане близо до 33,4 на сто.
Въпреки напредъка при овладяването на цените икономиката на страната е изпаднала в техническа рецесия. Това поставя президента Хавиер Милей пред необходимостта да съчетае антиинфлационната политика с мерки за възстановяване на икономическата активност преди следващите избори.
В Перу централната банка ще заседава в четвъртък, след като основната лихва остана непроменена на 4,25 на сто през последните 13 месеца.
Според прогнозите, цитирани от Блумбърг, управителят Хулио Веларде и колегите му вероятно ще обявят първото повишение на лихвите от януари 2023 г. насам. Причината е ускоряването на инфлацията до 5,25 на сто през октомври.
Така основното предизвикателство пред финансовите пазари през седмицата ще остане съчетанието от политическа несигурност, устойчив инфлационен натиск и различни перспективи за икономическия растеж. Докато европейските борси се опитват да се възползват от по-ниските енергийни цени и по-добрите икономически показатели, американският технологичен сектор продължава да търси стабилност след изборите. В Азия и Латинска Америка новите данни ще покажат доколко регионалните икономики могат да запазят растежа си при високи лихви и променящи се условия в международната търговия.