Ирак обезцени динара с 13 на сто спрямо долара заради спада на приходите от петрол

Ирак обезцени националната си валута с 13 на сто спрямо щатския долар на фона на нарастващия икономически натиск заради нарушения износ на петрол вследствие на фактическото затваряне на Ормузкия проток, предаде Блумбърг.
Централната банка на Ирак определи официален курс за продажба на долари на населението от 1520 динара за долар спрямо около 1320 динара преди промяната. Институцията обясни решението с „настоящите икономически и финансови условия“ и препоръка на правителството.
От банката увериха, че валутните резерви са достатъчни за финансиране на външната търговия, разплащания с банкови карти в чужбина и осигуряване на необходимите средства за гражданите, пътуващи зад граница.
Това е първото обезценяване на валута в арабска държава от Персийския залив от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран. Повечето страни в региона поддържат фиксиран курс на националните си валути спрямо долара.
Ирак, който е член на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), е сред най-зависимите от петрола икономики в света. Страната е изправена пред сериозна криза, след като Иран отговори на американско-израелската военна кампания, започнала в края на февруари, с атаки срещу кораби в Ормузкия проток.
Протокът е основният маршрут за износ на петрол от Ирак и други арабски държави от Персийския залив, които бяха принудени да ограничат доставките си.
Според изчисления на Блумбърг от началото на март иракският износ на суров петрол е средно около 1,25 млн. барела дневно спрямо близо 3,5 млн. барела дневно през миналата година.
Загубените приходи от петрол от началото на конфликта възлизат на около 80 млрд. долара, съобщи миналия месец иракската държавна компания за търговия с петрол SOMO.
„Всяко предишно петролно сътресение е поставяло Ирак в трудно положение“, заяви Зияд Дауд, главен икономист на Блумбърг за нововъзникващите пазари. Той посочи кризите през 2008, 2014 и 2020 г. като предходни подобни случаи.
„Багдад трябваше да избира между изплащането на заплатите в държавния сектор и защитата на стойността на динара и избра първото“, каза Дауд.
При започването на войната Ирак е разполагал с около 100 млрд. долара валутни резерви. До август те са намалели до 80 млрд. долара заради спада на петролните приходи. Само заплатите в държавния сектор възлизат на около 5 млрд. долара месечно, посочи икономистът.
Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че иракската икономика, чийто размер е около 265 млрд. долара, ще се свие с близо 7 на сто тази година. Икономически спад се очаква и в други държави от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Кувейт и Катар, според прогнози на икономисти и на правителствата им.
През последните два месеца износът на Ирак се е възстановил частично, но остава под равнищата отпреди войната.