Иранците се отказват от основни стоки, докато последствията от войната притискат бюджетите им, пише Ройтерс

Иранските семейства ограничават разходите си за храна, жилища и образование, докато продължаващата вече осем месеца война със САЩ предизвиква един от най-силните инфлационни скокове в страната от десетилетия, пише Ройтерс. Това подкопава доходите и тласка домакинствата до ръба на финансовите им възможности, посочва агенцията.
Натискът се усеща далеч отвъд големите градове в страната. Работещите казват, че заплатите вече не стигат за покриване на основните разходи, а бизнесът се сблъсква с нарастващи разходи и отслабващо търсене, тъй като семействата изразходват по-голямата част от бюджетите си за храна, наем и стоки от първа необходимост.
Конфликтът започна с американско-израелските удари срещу Иран на 28 февруари, последвани от затварянето на Ормузкия проток от Техеран и американска блокада на иранските пристанища в Персийския залив. Конфликтът наруши износа на петрол, търговията и държавните приходи на Иран. Сътресенията задълбочиха последиците от десетилетия на санкции и лошо управление на икономиката.
Ройтерс разговаря с повече от двадесет души от различни социални и икономически среди в Иран. Повечето от тях заявиха, че влошаващите се условия ги затрудняват да си позволят храна, жилище, здравеопазване и образование.
„Нямаме пари, нямаме бъдеще и нямаме надежда, уморени сме да живеем в страх - от нова американска атака и страх, че в края на всеки месец няма да можем да свържем двата края“, заяви Мохамадали, 47-годишен собственик на магазин и баща на две деца от североизточния град Машхад.
Вчера министърът на икономиката на Иран Али Маданизаде се извини за нарастващите затруднения с покриването на основни жизнени разходи, съобщиха държавни медии. По думите му пенсионерите, работещите и държавните служители понасят най-тежко последиците от рязкото поскъпване и високата инфлация в страната.
Инфлационният скок в Иран не показва съществени признаци на отслабване. През септември потребителските цени са били почти с 90 на сто по-високи спрямо същия месец година по-рано, а средногодишната инфлация се е ускорила до 73,6 на сто, сочат официални данни и съобщения на държавни медии.
Цените на храните са нараснали още по-значително. Хранителните продукти и напитките са поскъпнали със 121,8 на сто на годишна база, което принуждава много семейства да ограничават други разходи.
Цените изпреварват заплатите, а работните места намаляват
За Махмуд, 44-годишен държавен служител от град Исфахан, Централен Иран, разликата между заплатите и разходите за основни живнени потребности се увеличава всеки месец.
„Със заплата под 100 долара можеш да оцелееш само 10 дни - със съпругата ми непрекъснато лъжем дъщерите си, когато поискат играчка или нови дрехи“, разказва той.
Според официални оценки минималните месечни разходи на тричленно семейство от работническата класа възлизат на около 336 долара - повече от три пъти над средната месечна заплата от приблизително 92 долара, изчислена по обменния курс на свободния пазар.
Тъй като заплатите не успяват да догонят инфлацията, много семейства са изчерпали спестяванията си, ограничили са потреблението или са взели заеми, за да покриват ежедневните си разходи. Увеличенията на заплатите, наложени от правителството, са изпреварвани от темпа на потребителските цени.
За много иранци предизвикателството вече не е да запазят жизнения си стандарт, а да избегнат финансовия срив.
„Миналия месец трябваше да се преместим при родителите ми, защото съпругът ми беше уволнен от малка фабрика за плочки през май”, разказва Хамидех, 39-годишна майка на две деца от северния град Ращ. „Изхарчихме всичките си спестявания, но той все още е без работа и вече не можехме да си позволим наема“, добави тя. 
Растящите жилищни разходи допълнително натоварват семейните бюджети. През септември наемите са били с 32,8 на сто по-високи спрямо година по-рано, а разходите за жилище, комунални услуги и горива са нараснали с почти 38 на сто, сочат официални данни.
Натискът се разпростира и върху пазара на труда. Безработицата се е повишила до 9,1 на сто през пролетта, което е с 1,8 процентни пункта над нивото от същия период година по-рано. Делът на икономически активното население е спаднал до 40,7 на сто, което показва, че по-малко иранци в трудоспособна възраст работят или активно търсят работа. Близо една четвърт от младежите на възраст между 15 и 24 години са безработни.
„Търся работа, откакто завърших рекламна дейност, но след месеци на безуспешни опити започвам да губя надежда”, казва 23-годишната Фирузех, която живее с родителите си в северозападния град Урмия.
„Компаниите съкращават бюджетите си, вместо да наемат хора, а повечето ми състуденти са безработни или работят в области, които нямат нищо общо с образованието им“, коментира тя. 
Образованието в чужбина се превръща в далечна мечта
Обезценяването на иранския риал също затваря възможности, които доскоро се смятаха за път към по-добър живот. През последната година иранската валута е загубила повече от половината от стойността си, което прави образованието в чужбина недостъпно за много семейства.
„И двамата ми родители са държавни служители и мечтата им беше да ме изпратят в чужбина, за да стана лекар, но след две години обучение в Турция не успях да платя таксата за тази година и се връщам у дома“, разказва 25-годишният Шахрияр. По думите му няколко негови приятели са в същото положение.
Разширените американски санкции, обявени на 24 август в рамките на операцията „Икономически парий“, целяща да ограничи финансите на Иран, са засилили икономическия натиск върху обикновените иранци, коментираха анализатори.
Бизнесът също е под натиск. Санкциите и свързаните с войната нарушения повишават цената на вноса и ограничават достъпа до чуждестранна валута и суровини. Междувременно търговците на дребно и малките предприятия се сблъскват с по-високи оперативни разходи точно когато търсенето отслабва, което застрашава приходите и работните места.
За управляващите в Иран предизвикателството е да осигурят необходимия внос и обществените услуги, като същевременно финансират скъпоструващия конфликт.
В средата на октомври управителят на централната банка Абдолнасер Хемати заяви, че твърденията на САЩ за разпад на иранската икономика са „илюзия“.
Влошаването на жизнения стандарт представлява и нарастващо политическо предизвикателство за властите, които се опасяват, че задълбочаването на икономическите трудности може отново да предизвика масови протести в цялата страна.
Икономическото недоволство подхрани няколко вълни от протести през последните години, което прави официалните представители особено чувствителни към признаците, че войната, инфлацията и растящата безработица допълнително изчерпват търпението на обществото.
Ръководство на страната отговори на предишните вълни на недоволство с мащабни репресии, при които през януари бяха убити хиляди души, според ирански официални представители и правозащитни организации, припомня Ройтерс.