Серджо Домпе, индустриалец от италианската област Ломбардия, е убеден, че бъдещето на неговата компания ще се пише в САЩ при управлението на президента Доналд Тръмп, който сега налага 15-процентни мита на европейските износители: „Европейският съюз регулира прекалено много и пренебрегва иновациите“, твърди предприемачът.
Домпе е президент на едноименната фармацевтична група с централа в Милано и търговски офис в американския щат Калифорния. Групата е реализирала оборот от 1,2 милиарда евро през 2024 г. и планира да инвестира в САЩ най-малко 1,5 милиарда евро през идните три или четири години. „Американските мита върху иновативните лекарства дадоха още една причина да се върви в тази посока“, обяснява Домпе пред френския вестник „Монд“.
За Италия, втората промишлена сила в Европа след Германия, пристигането на Тръмп в Белия дом бележи повратна точка – от фармацевтичния сектор до металорежещите машини, през текстилния и агрохранителния сектор. Италия е изнесла през 2024 г. стоки на стойност 70 милиарда евро за САЩ, вторият по големина търговски партньор. Затова реакцията на Рим на митата е важен тест за ЕС.
С оглед на трудностите да се намерят алтернативни пазари настроението на италианските предприемачи премина от приемане по принуда към плах ентусиазъм, защото те считат икономическата политика на Тръмп благоприятна за растежа, отбелязва италианското издание „Интернационале“.
При всички случаи за тях е немислимо да обърнат гръб на водещата световна икономическа сила. Статистическите данни сочат, че от януари до септември 2025 г. износът на Италия за САЩ е нараснал с 9,5 на сто. Част от този ръст се обяснява с натрупаните запаси преди въвеждането на митата, но и след това не е имало никакъв срив.
Примерът с „Домпе“ (Dompé) показва колко важни са САЩ за Италия. През 2012 г. фармацевтичната компания придоби американски стартъп в областта на биотехнологиите, специализиран в нервния растежен фактор - протеин, който позволява иновативни офталмологични препарати. Цената на лекарството не е общоизвестна, но според американските медии то се продава в САЩ на цена от около 100 000 долара (86 000 евро) за осемседмичен курс на лечение.
За седем години оборотът на групата се е увеличил седем пъти, като три четвърти от ръста е реализиран в САЩ. Бъдещето изглежда обещаващо: Агенцията за храни и лекарства на САЩ (Food and Drug Administration) е позволила на „Домпе“ да съкрати продължителността на някои клинични изследвания, благодарение на приоритета, даден от американската администрация на разпространението на иновативни лекарства.
„САЩ са страната на иновациите, не виждам тази енергия в Европа“, твърди Домпе. „Гордея се, че съм италианец и европеец, но трябва да мисля преди всичко за моята компания и моето семейство. Аз съм предприемач и трябва да си дам сметка накъде върви светът, не предвиждам голямо бъдеще за ЕС. Във всеки случай без незабавна реакция ще бъде твърде късно“, твърди Домпе.
Той е наследил компанията подобно на много италиански предприемачи, за които семейният модел остава еталон. Такъв е и случаят с Джузепе Пазини, президент на „Фералпи“ (Feralpi) - стоманодобивната група, основана от баща му. Той е начело и на индустриалното лоби „Конфиндустрия“ (Confindustria) в Ломбардия. „Ако на масата има десетима предприемачи от Ломбардия, осем от тях биха казали, че са готови да инвестират в САЩ“, твърди той.
Според Филипо Тадеи, икономист от инвестиционната банка „Голдман Сакс“ (Goldman Sachs), ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) ще се забави с между 0,4 и 0,6 процентни пункта за три години поради структурни фактори. Това са значителни цифри за страна, чиято икономика през 2025 г. не се очаква да е нараснала с повече от 0,6 на сто и държавните разходи са ограничени от тежки дългове: „Ситуацията би била много деликатна, ако не бяха планът на ЕС за насърчаване на икономическото възстановяване след пандемията и обявяването на плана за възстановяване на Германия“, твърди той.
След въвеждането на митата Никола Левони, президент на едноименна компания за колбаси, основана от прадядо му през 1911 г., се среща с помощта на американска адвокатска кантора с няколко конгресмени във Вашингтон, за да защити интересите на италианските производители на свинско месо. „Има хора, които са готови да ни изслушат, особено сред парламентаристите от италианско-американски произход“, подчертава той.
Залагайки на покупателната способност на американците, „Левони“ (Levoni) открива през 2024 г. в Ню Джърси център за нарязване и опаковане на колбаси, произведени в Италия. Компанията би искала да се разшири, но високоспециализираните машини, които използва, се произвеждат само в Европа и износът им е скъп поради митата. Проблемът обаче е да се разбере точно с колко се отразяват митата върху стойността на стоките: 15 на сто или 50 на сто - цифрата, която се прилага за стоманата и алуминия, използвани в машините? Отговорът остава неясен.
„Никой не знае точно как да изчисли митата върху продуктите, които съдържат стомана и алуминий. Малките и средните предприятия не разполагат със специализиран персонал, който да го направи. Но ще трябва да се съобразяваме с тази реалност“, обяснява Барбара Чимино, вицепрезидент на „Конфиндустрия“ за износ и привличане на инвестиции.
Клаудио Стефани Джусти произвежда оцет балсамико в Модена, като секторът изнася 92 на сто от продукцията си, която е много търсена в САЩ. Дейността на семейство Джусти датира от 1605 г. и попада в категорията „италиански продукти с високо качество”, които правителството на премиерката Джорджа Мелони иска да популяризира.
Компанията реализира 12 на сто от оборота си в САЩ и има търговски офис в Ню Йорк. „Във връзка с митата трябваше да увеличим цените си с 5 на сто, а скоро те ще се повишат с 8 на сто“, обявява Стефани в перфектно поддържаната градина на старата ферма, където се помещава компанията. От стогодишните бъчви, в които отлежава оцетът, се носят опияняващи аромати. Най-скъпите бутилки, от 100 милилитра, се продават по 129 евро всяка.
За 20 години Стефани е увеличил оборота си петнадесет пъти. „Не можем да спрем инвестициите в САЩ. Каквото и да се случи, този пазар ще бъде от основно значение“, обяснява тя.
Въпреки че италианските износители продължават да вярват в САЩ, част от тях са принудени да забавят темпа поради митата. Компанията „Туинсет“ (Twinset), която произвежда луксозно облекло, е имала големи планове за САЩ, пише френското издание. Нейният президент Алесандро Вариско е планирал да отвори магазини в средно големи градове отвъд океана. „Засега инвестицията е спряна, защото се нуждаем от стабилност, но никога няма да се откажем от американския пазар“, казва той.
Бившият президент на „Конфиндустрия“ Ема Марчегаля отива още по-далеч: тя описва бъдеще, белязано от фрагментиране на международната търговия на големи географски блокове, с отдалечаване на ЕС и САЩ. Консорциумът „Марчегаля“ (Marcegaglia), оглавяван от нея, е мултинационална компания за преработка на стомана със 7800 служители. Това е секторът, който е най-силно засегнат от митата: Тръмп наложи мита от 25 на сто върху стоманата още по време на първия си мандат, а през юни тази година ги увеличи до 50 на сто. Оттогава се задейства протекционистки механизъм.
Европейският съюз отговори с подобни мерки. „Марчегаля“ трябваше да се адаптира: до неотдавна компанията внасяше стомана предимно от Азия, за да я преработва в своите заводи. Митата обаче направиха тази система неактуална, затова компанията е принудена да закупува от металургични заводи във Великобритания и Франция: „Ще се сблъскаме с по-малка конкуренция и очакваме повишение на цените. В дългосрочен план всички ще станат по-бедни“, каза бившият президент на „Конфиндустрия“.
Италианското външно министерство обяви в началото на тази година, че САЩ подготвят намаляване на митата върху пастата, което се определя като успех за италианската търговска дипломация. Системата „Произведено в Италия“ отчита положителен резултат, след като Вашингтон значително ревизира надолу предложените антидъмпингови мита върху италианската паста преди окончателното приключване на разследването, чиито формални заключения се очакват на 11 март.
Съобщението на италианското външно министерство идва на фона на решение на САЩ да отложат въвеждането на нови увеличения на митата и за други производствени сектори, включително мебелната индустрия.