"Италия полага много сериозни усилия в бюджетната политика и вероятно скоро ще напусне процедурата, като достигне до дефицит от 3 на сто", каза Лагард. Тя направи изказването си в контекста на обсъждане на бюджетната криза във Франция, където правителството е изправено пред вот на недоверие.
Италианският министър на икономиката Джанкарло Джорджети заяви още през юли, че страната може да понижи дефицита си под прага от 3 на сто още през 2025 г., което би позволило на Рим да излезе от процедурата година по-рано от предвиденото – през 2026 г.
Според фискалната рамка, представена през април, Италия планира да намали дефицита си до 3,3 на сто от БВП през 2025 г., 3,4 на сто през 2024 г. и да достигне 2,8 на сто през 2026 г. През този месец се очаква правителството да представи актуализирана прогноза за икономическия растеж, бюджетния дефицит и държавния дълг чрез т.нар. Икономически и финансов документ (DEF).
Италия беше официално включена в процедура по свръхдефицит на 26 юли 2024 г., след като Европейската комисия установи, че бюджетният ѝ дефицит значително надвишава референтната граница от 3 на сто от БВП. За 2023 г. Рим отчете дефицит от 7,2 на сто. Началото на процедурата беше поставено на 19 юни 2024 г., когато Комисията препоръча на Съвета на ЕС да я открие. Това бяха първите процедури по свръхдефицит след пандемията от КОВИД-19 и обхванаха още Белгия, Франция, Унгария, Малта, Полша и Словакия.
Процедурата по свръхдефицит ограничава бюджетната свобода на държавите, задължавайки ги да намаляват фискалния си дефицит всяка година, докато той се върне под праговото ниво, определено в Пакта за стабилност и растеж на ЕС.