Италианският дълг е достигнал 2 948, 5 милиарда евро, което е растеж с 30,3 милиарда евро на месечна основа, обяви в комюнике "Банка д‘Италия" (Banca d’Italia) .
Дългът, който спадна под прага от 2,7 трилиона евро през ноември 2021 г., нараства постоянно оттогава и се е увеличил с над 180 милиарда евро от идването на власт на премиерката Джорджа Мелони.
През юни "увеличението на дълга отразява нуждите на държавната администрация" (+15,3 милиарда евро), повишената необходимост от ликвидност на финансовото министерство (+13,5 милиарда евро), както и ефекта от спредовете и премиите от емисии, индексираните спрямо инфлацията ценни книжа и динамиката на обменните курсове (+1,4 милиарда евро), уточнява италианската централна банка.
Италия отчита противоречиви икономически показатели: спад на безработицата, по-високо равнище на заетост, увеличение на реалните заплати - макар да са под равнището от 2007 г., което е безпрецедентна ситуация сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и инфлация, която е под средната за еврозоната, посочва АФП.
Икономическият растеж все пак остава умерен - с темп от 0,2 на сто през второто тримесечие. Правителството понижи през април прогнозата си до 1 на сто за тази година и 1,2 на сто за 2025 г. Италианската централна банка залага на 0,6 на сто през 2024 г., 0,9 на сто през 2025 г. и 1,1 на сто през 2026 г.
Възможностите за бюджетни маневри на италианското правителство са ограничени, а задлъжняването продължава да нараства, допълва АФП.
ЕС стартира официално в края на юли процедура за прекомерен дефицит срещу Италия и шест други страни членки (Франция, Белгия, Унгария, Полша, Словакия и Малта).
Миналата година тези страни са прехвърлили прага за прекомерен бюджетен дефицит от 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), заложен в Пакта за стабилност, съгласно който дългът трябва да бъде до 60 на сто от БВП.
Италия е страната с най-голям дефицит за миналата година (7,4 на сто от БВП) , а държавният й дълг е един от най-високите в ЕС - 137 на сто от БВП, припомня АФП.
Засегнатите от дисциплинарните мерки страни трябва да изпратят до септември средносрочни планове за преодоляване на ситуацията.
ЕК ще обяви през ноември оценките си за тези планове с подробности за това как отново да бъде постигната бюджетна стабилност.