Изба „Драгошинов“ във великотърновското село Нацовци произвежда по около 10 000 бутилки вино годишно


Виното е част от културата на общуване, смята собственикът на изба "Драгошинов" в село Нацовци, Великотърновско. Даниел Драгошинов, енолог по професия, е посветил живота си на винопроизводството и заедно със съпругата си преди 7 години е поставил началото на собственото производство.
Избата е с малък капацитет и работи с около 20–25 тона грозде годишно, от които се произвеждат близо 10 000 бутилки вино. Асортиментът включва 7–8 серии между 500 и 1500 бутилки. Сред белите вина са Алиготе, два вида Шардоне и Ризлинг, розе се прави само от Пино ноар, а при червените основен сорт е Сира, но има и Марселан. Винарната експериментира и с традиционни български сортове като Кара памид и Мискет.
Основен акцент е работата с лозов масив от около 140 декара Алиготе, засаден между 1970 и 1973 г. край Лясковец, който според Драгошинов е с изключително качество. Избата използва и насаждения със Сира в региона на Свиленград.
За зимния сезон се произвежда пелин, който енологът определя като "водеща напитка" в представянето на избата. Той отбелязва, че това е специфичен и трудоемък занаят, наследен от традициите в района на Килифарево и Осмар.
Преди две години предприятието започва да развива винен туризъм по проект на Фондация "Америка за България". Със завършването на дегустационната зала продажбите на място вече осигуряват около 80 процента от оборота. Винарната работи с туроператори, водещи групи основно от Германия и скандинавските страни, а годишно приема 10–15 големи групи и множество индивидуални посетители.
Продукцията на избата не се предлага в масовите търговски вериги, а само в специализирани винени магазини, барове и ресторанти. Причината е както малките количества, така и необходимостта от подходящо съхранение.
Климатичните аномалии през последните години са предизвикали трудности в производството. След пролетните измръзвания почти липсват сортовете Шардоне и Совиньон блан в източна България, а цените на гроздето са се повишили с минимум 60 на сто, коментира енологът.
Тази година от избата в Нацовци ще заложат на старите сортове грозде, като новите продукти отново ще са базирани на тях. Ще акцентират върху Шардонето, защото техния масив е оцелял при пролетните студове, поразили голяма част от лозовите масиви в страната. Да имаш даден сорт в година, в която почти никой го няма е ценно, затова ще се опитаме да създадем нещо, което заслужава внимание, каза енологът. 
В България по традиция изба "Драгошинов" участва със свои продукти само на конкурса DiVino Top 50, който се провежда в началото на годината, защото разчита на обективната оценка на журито. Намеренията на семейството са следващата година да се включи и в международни конкурси. 
Заради малкия си капацитет избата няма възможност да кандидатства по европейски програми, подпомагащи иновациите в бранша и затова се налага да купува оборудването си със собствени средства. Засега собствениците се справят, но това допълнително затруднява конкурентоспособността им спрямо по-големите фирми в бранша. Успяваме благодарение на опита, който имаме, на гъвкавостта ни и на подкрепата от страна на хората, които харесват нашите вина, каза Драгошинов.
Той добави, че в последно време се наблюдава обединение на малките изби, каквото има и за района на Централна и Североизточна България. В него са включени 19 винарни, които полагат съвместни усилия за популяризиране на дейността и продукцията си. Чрез Българската асоциация на винените професионалисти те правят и представяния във връзка с Международния ден на Мавруда, които също запознават хората със старите български сортове грозде и произвежданото от тях вино. Целта е да се създадат общи пакети за винен туризъм, които да предоставят възможност за обиколка на повече изби в България.
БТА ще представи в поредицата "Следвай пътя на новото БГ ВИНО" десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).