Изкуственият интелект може значително да повиши слабата производителност на труда в Италия, заяви днес управителят на централната банка - „Банкa д‘Италия“ (Banca d’Italia) Фабио Панета, цитиран от „Соле 24 оре“, в заключителната си реч преди представянето на годишния доклад за 2025 г. на финансовата институция.
Той каза, че при сценарий на бавно внедряване на изкуствения интелект производителността в Италия може да се повиши с 0,2 процентни пункта годишно и с над един пункт годишно, ако това стане бързо и повсеместно.
В момента 30 на сто от италианските фирми използват изкуствен интелект, но само при около 5 на сто процесът е интензивен, отбеляза Панета.
Внедряването на изкуствения интелект в Италия е на ниско ниво според международните стандарти и са необходими действия за ускоряването на този процес, добави той.
„Банка д‘Италия“ е в контакт с водещи световни разработчици на технологии за изкуствен интелект и неотдавна е започнала разговори с банки за внедряването на решенията им, каза Панета.
Според италианския централен банкер, за да се превърне изкуственият интелект в широко разпространен двигател на растежа на италианската икономика, е необходимо да се насърчи неговото внедряване в компаниите – включително малките и средните – и да се инвестира в обучението на хората. „Служителите, които са най-изложени на промените, трябва да бъдат защитени и подкрепени при преквалификацията си, така че печалбите от повишената производителност да се превърнат не само в по-голяма ефективност, но и в нови възможности за работа “
Изкуственият интелект, роботиката и други иновации променят производствените процеси, организацията на труда и търсенето на умения. „Да останем встрани от тази трансформация би означавало да не използваме възможността за растеж, точно когато застаряването на населението прави необходимо увеличаването на приноса на всеки служител и всяка компания Все още сме в начална фаза.“, отбеляза Фабио Панета.
Централният банкер на Италия анализира в речта си и международната ситуация, която е „драматично променена от конфликта в Персийския залив“. Блокадата на Ормузкия проток – през който обичайно преминава една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ – е довела до недостиг на предлагане и силно поскъпване на енергийните суровини. Цената на петрола се е повишила във всички географски области, отразявайки интеграцията на глобалните производствени и дистрибуторски вериги.
На пазара на газа, който е по-фрагментиран, цените са следвали различни траектории: нараснали са в Европа и Азия – региони, зависими от внос, останали са стабилни в САЩ, където изобилното вътрешно производство и инфраструктурните ограничения за износ отслабват влиянието на международното напрежение върху вътрешните цени.
Навсякъде потребителските цени и краткосрочните инфлационни очаквания се увеличават. Освен това Панета акцентира и върху финансовите дисбаланси между отделните страни. Нетният дълг на САЩ се равнява на 90 на сто от брутния вътрешен продукт ( БВП) в сравнение с позициите на Китай, други азиатски икономики и еврозоната, които са нетни кредитори.
Според Панета икономическите перспективи са силно влошени, тъй като поскъпването на енергията намалява разполагаемия доход на домакинствата и свива маржовете на печалба на компаниите, а повишаването на доходността затяга финансовите условия
При сценарий за бързо прекратяване на конфликта Международният валутен фонд прогнозира за 2026 г. глобален растеж от 3,1 на сто и инфлация от 4,4 на сто – почти с 1 процентен пункт повече от предишните оценки. Сценарият би бил значително по-лош, ако конфликтът се проточи.
„Трудно е да се определи колко дълго ще продължат военните действия и колко стабилен ще бъде последващият ред. Във всеки случай щетите върху енергийната инфраструктура ще продължат да влияят на доставките, разходите за транспорт и застраховки за корабоплаване през Ормузкия проток ще останат високи за дълго време. Несигурността ще остане висока, което затруднява планирането на домакинства и компании и забавя потреблението и инвестициите.“, подчерта гуверньорът на „Банка д“Италия“.
Според него на фона на високата степен на несигурност относно развитието на инфлацията и икономическата активност ЕЦБ счита за уместно да не променя насоката на паричната политика и да изчака допълнителни данни.
Перспективната картина обаче може да наложи пренастройване на паричната политика, за да се противодейства на риска от трайни инфлационни напрежения.
Енергийният шок вече повишава динамиката на потребителските цени. Дори при бързо прекратяване на конфликта, бърза нормализация на цените на петрола и газа изглежда малко вероятна, каза Фабио Панета.
Според него паричната политика не може да предотврати пренасянето на по-високите цени на енергията в производствената система, но тя трябва да попречи на превръщането на този процес в устойчива инфлация.
Спиралата между цени и заплати трябва да бъде предотвратена – „веднъж започнала, тя би била вредна и скъпа за овладяване.“
ЕЦБ ще вземе решение за лихвите през юни въз основа на новите данни и прогнози, като ще бъде от ключово значение да се оцени доколко поскъпването на енергията се прехвърля върху останалите цени и как те влияят върху потреблението, инвестициите и икономическата активност.