Изкуственият интелект при системите за ранно предупреждениен спасява човешки животи, обединиха се експерти на СОР29

Изкуственият интелект може да усъвършенства работата на системите за ранно предупреждение, давайки възможност не само хората да получат достатъчно рано информация за наближаваща природна катастрофа, за да могат да реагират, но и при вече настъпил катаклизъм помощта да бъде насочена там, където е най-необходима. Конкретни примери за действието на такива системи дадоха участниците в панел с широко международно участие на българския павилион на СОР29, организиран от Министерството на иновациите и растежа. 
Инициативата “Всеобщо ранно предупреждение“ (EW4ALL), която бе обявена на СОР27 в Египетq цели до 2027 г. всеки жител на Земята да бъде обхванат от системи за ранно предупреждение, за да се намали броят на жертвите и щетите, предизвиквани от природни катастрофи. 
Важен стълб в инициативата е осигуряването на разпространение на предупрежденията, така че те да достигнат до максимален брой от застрашените хора, каза Ванеса Грей от Международния съюз на далекосъобщенията (International Telecommunication Union).
Вече знаем, че четирима от всеки петима души на планетата има мобилен телефон и това е бещо, което искаме да използваме, посочи тя. По думите й ИИ има приложение в цялата система на ранно предупреждение – събиране и анализ на сателитни данни, прогнозиране, подготвяне на обществата. 
Конкретен пример може да бъде открит в Сомалия – страна, силно застрашена от природни катастрофи, където с помощта на ИИ и с участието на всички мобилни оператори, е изготвена интерактивна карта в реално време, показваща в кои райони на страната населението е по-слабо свързано с мобилни интернет мрежи и съответно до него по-трудно могат да достигнат отправените предупреждения и е необходимо да се действа по друг начин, разказа Мустафа Шейк, генерален директор на Националната телекомуникационна служба на африканската страна. 
Друг пример за приложение на ИИ е системата DISHA, която след настъпването на природна катастрофа установява къде разрушенията са най-големи, за да бъдат насочени натам действията на хуманитарните организации, описа Каран Сони от консултантската компания „МакКинзи“ (McKinsey). Приложното поле на системата може да бъде разширено например към здравеопазването и градското планиране, както и в земеделието, допълни той. 
Норвежката метеорологична служба използва ИИ, за да увеличи точността на прогнозирането, както и да намали разходите и ресурсите, необходими за тази дейност, посочи д-р. Дина Абдел-Фатах. По думите й обаче основното предизвикателство в бъдеще ще бъде не толкова технологично, колкото социално – не само е необходимо да бъдат направени прогнози и те да достигнат до хората, но и гражданите да знаят какво означават предупрежденията и как следва да действат. Бъдещето на тези системи може да се търси и в „персонализирането“ на предупрежденията – например за хора, които са на лодки или в планината, каза д-р Абдел-Фатах. 
„Гугъл“ също значително е подобрил точността на системата си за локализиране на потенциални заплахи и сега може да идентифицира пожар с площ 5 на 5 метра, увеличен е и периодът, в който може да се прогнозира настъпването на прородни катастрофи – наводненията на река Рейн например се предвижда със 7 дни напред, каза Адам Елман, директор по устойчивостта за ЕС на технологичния гигант. 
Глобален проект с участие на ИИ, по който се работи усилено, е “Дестинация Земя“ (Destination Earth), обединяващ изчислителната мощ на множество супер компютри, за да се създаде дигитален близнак на Земята, с чиято помощ да се следят и анализират климатичните модели. В проекта, подкрепен от Европейската комисия, участва и българският супер компютър DISCOVERER, сподели Кирил Кирилов, оперативен директор на DISCOVERER.