Излишъкът по текущата сметка на еврозоната намалява до 283 млрд. евро, съобщи ЕЦБ

Текущата сметка на еврозоната отчете излишък от 283 млрд. евро, или 1,8 на сто от брутния вътрешен продукт, през четирите тримесечия до края на третото тримесечие на 2025 г. Това показват най-новите актуални данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). Излишъкът по текущата сметка на еврозоната е по-нисък, отколкото отчетения година по-рано - 425 млрд. евро или 2,8 на сто от БВП.
Намалението се дължи основно на преминаването на салдото по първичните доходи от излишък в размер на 55 млрд. евро към дефицит от 41 млрд. евро. Допълнителен негативен принос имат по-големият дефицит по вторичните доходи - от 161 млрд. евро на 188 млрд. евро - както и по-малкият излишък при услугите, който се свива от 168 млрд. евро на 144 млрд. евро. Тези фактори са частично компенсирани от увеличението на излишъка при търговията със стоки - от 362 млрд. евро на 368 млрд. евро.
Разбивката по продуктови групи показва, че нарастването на излишъка при стоките през периода се дължи най-вече на по-големия излишък при химическите продукти, който се увеличава от 268 млрд. евро на 310 млрд. евро, както и на по-малкия дефицит при енергийните продукти - от 266 млрд. евро на 242 млрд. евро. Тези положителни развития са частично неутрализирани от намаляващия излишък при машините и промишлените продукти - от 304 млрд. евро на 260 млрд. евро.
По-слабият резултат при услугите се обяснява основно с по-големите дефицити при „други бизнес услуги“, които нарастват от 45 млрд. евро на 78 млрд. евро, както и при таксите за използване на интелектуална собственост - от 109 млрд. евро на 136 млрд. евро. В същото време излишъкът при телекомуникационните, компютърните и информационните услуги се увеличава от 202 млрд. евро на 230 млрд. евро и частично компенсира отрицателната динамика.
Преминаването от излишък към дефицит при първичните доходи се дължи най-вече на рязкото намаление на излишъка при преките инвестиции - от 104 млрд. евро на 17 млрд. евро, както и на по-големия дефицит при портфейлните акции, който нараства от 190 млрд. евро на 205 млрд. евро.
Данните по географски партньори показват, че през четирите тримесечия до третото тримесечие на 2025 г. еврозоната е реализирала най-големите си двустранни излишъци спрямо Великобритания - 206 млрд. евро, и спрямо Швейцария - 58 млрд. евро, като и в двата случая се отчита леко понижение спрямо година по-рано. Излишъци са отчетени и спрямо нововъзникващи икономики, други развити икономики и офшорни центрове.
Най-големият двустранен дефицит е отчетен при търговията с Китай - 144 млрд. евро, което представлява значително увеличение спрямо 85 млрд. евро година по-рано. Еврозоната отчита дефицит и спрямо Съединените щати - 32 млрд. евро, след излишък от 9 млрд. евро година по-рано.
По компоненти най-съществените промени на годишна база са при стоките, където излишъкът спрямо Съединените щати нараства от 193 млрд. евро на 247 млрд. евро, докато дефицитът спрямо Китай се увеличава от 122 млрд. евро на 177 млрд. евро. При услугите дефицитът спрямо Съединените щати се разширява от 136 млрд. евро на 179 млрд. евро. При първичните доходи дефицитът спрямо Съединените щати нараства от 47 млрд. евро на 98 млрд. евро, а при вторичните доходи дефицитът спрямо държавите членки на ЕС извън еврозоната се увеличава от 65 млрд. евро на 86 млрд. евро.
В края на третото тримесечие на 2025 г. нетната международна инвестиционна позиция на еврозоната показва нетни активи в размер на 1,72 трилиона евро спрямо останалия свят, или 11,0 на сто от БВП. Това представлява увеличение спрямо 1,51 трилиона евро в края на предходното тримесечие.
Ръстът на нетните активи с 209 млрд. евро се дължи основно на увеличението на резервните активи - от 1,46 трилиона евро на 1,62 трилиона евро - както и на нарастването на нетните активи в портфейлни дългови инструменти - от 1,41 трилиона евро на 1,52 трилиона евро. В същото време нетните активи от преки инвестиции намаляват от 2,75 трилиона евро на 2,72 трилиона евро.
Развитието на нетната международна инвестиционна позиция през третото тримесечие на 2025 г. се дължи най-вече на положителни ценови промени в размер на 282 млрд. евро и в по-малка степен на нетни транзакции за 35 млрд. евро. Те са частично компенсирани от отрицателни други промени в обема за 66 млрд. евро и от неблагоприятни валутни ефекти за 43 млрд. евро.
Активите от преки инвестиции на дружествата със специална цел в еврозоната възлизат на 3,54 трилиона евро в края на третото тримесечие, което представлява 28% от общите активи от преки инвестиции и увеличение спрямо предходното тримесечие. Пасивите от преки инвестиции на тези дружества достигат 3,09 трилиона евро, или 32% от общите пасиви.
Брутният външен дълг на еврозоната възлиза на 16,96 трилиона евро, или 108 на сто от БВП, в края на третото тримесечие на 2025 г., което представлява увеличение с 83 млрд. евро спрямо предходното тримесечие.