Как новите мерки на ЕС за винарския сектор ще се отразят на българските производители?

Европейският съюз наскоро прие нов пакет от мерки за защита и насърчаване на винарския сектор в отговор на нарастващите предизвикателства пред бранша.
ЕС остава най-големият производител и износител на вино в света с 60% дял в световното производство. Виното е третият по големина агроекспортен сектор на ЕС. Браншът обаче е под засилен натиск заради намаляващо вътрешно потребление, последиците от климатичните промени и засилената глобална конкуренция. Ето защо в началото на 2026 г. институциите на ЕС приеха актуализирана рамка за политиката в сектора на виното.
Ключов елемент в реформата е увеличеното финансиране за справяне с екстремни климатични явления, растителни болести и пазарни кризи.
„Ежегодните доклади за състоянието на лозаро-винарския сектор на България показват, че нашият пазар не се влияе толкова силно от кризата в световен мащаб, както това е факт за страните с по-голямо производство. В България лекия спад в производството на вино през последните години е в резултат най-вече на намалените добиви от лозята, които от своя страна са последствие от климатичните промени. Въпреки това влошената международна обстановка и загубата на външни пазари, както и отлива, макар и не много голям засега, в потреблението на вино са определящи за намаляване на интереса за инвестиране в сектора”, посочиха пред БТА от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Според ведомството предложените мерки за намаляване на свръхпроизводството в ЕС ще окажат слабо влияние в сектора на страната ни. За мащабите на Съюза обаче се очаква резултатите да са значими, предвид размера на насажденията и на произведените свръхколичества продукция, за която липсва реализация.
Съгласно приетите реформи на европейско ниво, държавите членки например ще могат да подкрепят изкореняването на излишни лозя с цел предотвратяване на свръхпредлагане и стабилизиране на пазара, както и да насърчават иновации и адаптиране към новите пазарни условия.
За борба с растителните болести и защита на лозята се предвижда засилена подкрепа за мониторинг, диагностика, обучение и научни изследвания.
„Възможността за подпомагане на трайно изкореняване на лозя с европейски или национални средства би могла да бъде в помощ на стопанствата, които се нуждаят от редуциране на част от насажденията с цел намаляване на инвестицията в сектора или отказ от опериране в него при невъзможност да се справят с конкуренцията на пазара. Следва да се има предвид, че подпомагането ще компенсира само отчасти вложените средства.  Също така е важно да се отбележи, че гроздопроизводител, който е изкоренил по тази мярка, няма да може да засади други лозя през следващите 10 години. Трайното изкореняване би могло да е от помощ на гроздопроизводители физически лица в районите с достатъчно произведена суровина, където изкупната цена на гроздето не може да покрие разходите по отглеждането и добиването му. Кризисните мерки, макар и подходящи за преодоляване на пазарния дисбаланс, не са дългосрочно решение. В тази връзка следва да се отчита, че прилагането на мярката за изкореняване на лозя може да има трайно отражение върху производствения потенциал на сектора”, обясниха още от МЗХ.
За българските винопроизводители е на разположение подпомагане за конкретните дейности, включително закупуване на оборудване и строително-монтажни работи за изграждане на пречиствателни станции, инсталации за компостиране и преработка на други отпадни продукти, както и източници на възобновяема енергия с обща инсталирана мощност до 1 MW за нуждите на предприятията за производство на вино. 
По-ясно етикетиране и подкрепа за износа
Пакетът предвижда модернизиране и опростяване на правилата за етикетиране в целия ЕС. Ще се въведат по-ясни обозначения за безалкохолни и нискоалкохолни вина, а потребителите ще получат по-достъпен формат на информация чрез цифрови етикети и пиктограми. Целта е намаляване на административната тежест и улесняване на трансграничната търговия.
Вината, предназначени за износ, ще бъдат освободени от изискванията за посочване на съставки и хранителна декларация, валидни за вътрешния пазар, с цел ограничаване на административните разходи.
Допуска се розето да служи като основа за нови регионални ароматизирани винени продукти, което разширява възможностите за развитие.
„В случая не се касае за нови изисквания, а по-скоро за възможности, които новите разпоредби предлагат. Прилагането им ще става директно след влизането в сила на измененията, поради което държавата следва да извършва контрол с цел да се гарантира функционирането на пазара при новите правила. Контролът е възложен на Изпълнителна агенция по лозата и виното и той се извършва на ниво производство - проследяване на суровини и производствени практики и на ниво предлагане на продукти в търговската мрежа, при което се извършват същите проверки за артикулите, включително и по отношение спазване на правилата за етикетиране. Обезалкохолените лозаро-винарските продукти все още нямат съществена роля за българския пазар, но предвид общите тенденции се очаква постепенно да бъдат наложени в контекста на увеличение на стремежа към здравословен начин на живот на потребителите”, поясниха също така от Министерството на земеделието.
Туризъм и реклама
ЕС залага и на засилена подкрепа за винения туризъм като двигател на икономическия растеж в селските райони. Производителите ще могат да получат до 60% европейско финансиране за информационни и промоционални дейности, включително реклама, изложения и пазарни проучвания. Държавите членки ще могат да добавят до 30% за малки и средни предприятия и до 20% за по-големи компании.
От земеделското министерство разясниха, че стратегическият план включва интервенции, които целят подобряване на позиционирането на българските вина на международния пазар и на пазара в ЕС. Това са „Популяризиране в трети държави“ и „Информиране в държавите членки“. Тези интервенции допринасят за повишаване на конкурентоспособността на лозаро-винарските продукти на СЕС в трети държави, включително отварянето и диверсифицирането на пазарите на вино, както и за повишаването на информираността на потребителите за отговорната консумация на вино и за схемите за качество на Съюза за виното. С оглед повишаване на интереса към тези интервенции и тяхната ефективност, в т. нар. пакет вино се предвижда увеличение на финансовата помощ за малки и средни предприятия (МСП) от 80% на 90%.
„Освен това, за да се повиши ефективността на подпомагането за развитието на винения туризъм в лозаро-винарските региони, с пакета за виното се разширява  кръга от допустими бенефициери по интервенцията за насърчаване на винения туризъм (...) Досега от интервенцията можеха да се възползват само признати междубраншови организации, което я правеше неприложима за България. С приемането на пакета за виното интервенцията за винен туризъм вече ще може да се прилага и от професионални организации, организации на винопроизводители или асоциации на организации на винопроизводители, създадени от държавите членки (...) Очакванията са интервенцията да бъде атрактивна за прилагане и у нас…”, обобщиха от МЗХ.
Следва да се отбележи също, че реформата на отчита и променящата се търговска среда, включително митнически спорове и двустранни споразумения. Заплахите от мита върху европейски вина, отправяни от САЩ през последните години, също повлияха на стратегическите решения на ЕС.
Секторът реагира и на нарастващото търсене на нискоалкохолни и безалкохолни вина, както и на засиления интерес към устойчивостта и туризма.
Реформа за по-малко от година
●     През март 2025 г. Европейската комисия предложи първоначалния пакет от промени за винения сектор. 
●     През декември беше постигнато споразумение между Европейския парламент и Съвета на ЕС, което беше подкрепено с голямо мнозинство в ЕП, отразяващо нарастващите предизвикателства пред бранша. 
●     Основен двигател на законодателната процедура беше Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент, която изготви законодателния текст и подкрепи мерките за подпомагане.
●     На 23 февруари 2026 г. Съветът на ЕС прие окончателния регламент за модернизираната законодателната рамка за виното, което показа, че и държавите членки подкрепят реформите.
 
Гледайте подкаста на БТА по темата с евродепутата Илия ЛазаровПрочетете тук