Как присъединяването на България към еврозоната пренарежда Европейската централна банка?

Когато дадена страна приеме еврото, винаги се обсъждат подробно очакваните последици за споделянето на паричния суверенитет на страната. Това включва някои опасения, но и очаквани ползи от приемането на еврото, като например факта, че потребителите могат да пътуват, а компаниите да търгуват в цяла Европа, без да се налага да обменят пари.
Както при всяко разширяване на еврозоната, обаче, присъединяването на България води до институционални промени за Евросистемата. За ефектите за капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ) и други финансови аспекти, както и за правата на глас в Управителния съвет на банката след присъединяването на България към валутния съюз обясняват Дейвид Баез Сира, правен съветник в ЕЦБ и Десислава Деянова от Българската народна банка, в съвместен анализ, публикуван в блога на ЕЦБ.
Как присъединяването на България се отразява на капитала на ЕЦБ?
ЕЦБ разполага със собствен капитал, който ѝ позволява да функционира и да запази финансовата си независимост от политическо влияние - принцип, който е изрично признат от Съда на Европейския съюз в решението по т. нар. дело Banka Slovenije (централната банка на Словения, бел.ред.). Националните централни банки (НЦБ) в ЕС са единствените, които имат участие в капитала на ЕЦБ.
Общият записан капитал на ЕЦБ в размер на 10,8 млрд. евро е разпределен между всички НЦБ на ЕС. Делът на всяка НЦБ се изчислява от ЕЦБ въз основа на капиталовия ключ, който отразява дела на съответната държава членка в общото население и брутния вътрешен продукт на ЕС.
Съгласно капиталовия ключ делът на Българската народна банка (БНБ) в общата сума е 0,9783 процента, което съответства на 105,9 млн. евро. Такава беше ситуацията дори преди страната да приеме еврото на 1 януари 2026 г.
Това, което обаче се промени на тази дата, е размерът на внесения капитал на БНБ, който тя е изплатила на ЕЦБ. Причината за това е, че НЦБ на държавите членки на ЕС извън еврозоната са длъжни да плащат само 3,75 процента от общия си дял в капитала на ЕЦБ като принос към оперативните разходи на ЕЦБ. Това означава, че преди да се присъедини към Евросистемата, България вече бе внесла малко под 4 млн. евро.
Когато се присъедини към Евросистемата, БНБ трябваше да заплати останалите 96,25 процента от своя записан капитал, възлизащи на 101,9 млн. евро. В резултат на това, присъединяването на България към Евросистемата увеличи общия размер на внесения капитал на ЕЦБ до 9 млрд. евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, с изключение на сумите, които шестте НЦБ от ЕС извън еврозоната все още не са длъжни да внесат.
Преди да се присъедини към Евросистемата, БНБ нямаше право да получава дял от разпределяемите печалби на ЕЦБ и не беше длъжна да финансира нейните загуби. Сега, като акционер в ЕЦБ, БНБ има право на пълния си дял от печалбите на ЕЦБ, в съответствие с капиталовия ключ. Тя може също така да бъде задължена да допринесе за покриването на загубите на ЕЦБ, ако Управителният съвет вземе такова решение, както е посочено в член 33.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ).
Освен това, БНБ вече получава своя дял от приходите, генерирани чрез операции по паричната политика.
Освен че плащат своя дял в капитала на ЕЦБ, националните централни банки от Евросистемата прехвърлят валутни резерви и допринасят за резервите на ЕЦБ и свързаните с тях провизии при присъединяването си към Евросистемата.
Прехвърлянето на валутни резерви гарантира, че ЕЦБ разполага с достатъчна ликвидност за провеждане на евентуални валутни операции. Вноските в резервите, от своя страна, спомагат за покриването на част от средствата, които ЕЦБ може да използва за справяне с потенциалната реализация на рискове, особено тези от финансов характер. В този контекст, БНБ прехвърли валутни резерви на ЕЦБ пропорционално на своя дял в записания капитал.
Как се променя процесът на вземане на решения в ЕЦБ
Най-висшият орган за вземане на решения в ЕЦБ, Управителният съвет, отговаря за определянето на паричната политика на централната банка. Още преди България да приеме еврото, управителят на БНБ присъстваше на заседанията на Общия съвет, който, наред с други неща, разглеждаше въпроси, свързани с приемането на еврото.
Сега, когато България е част от еврозоната, управителят Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и вече 21 управители на националните централни банки от еврозоната. Постепенното разширяване на еврозоната, а с това и нарастващият брой на членовете на Управителния съвет, превърнаха вземането на решения в сложно логистично предизвикателство.
Не всички управители имат право на глас при всяко решение. С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето стана важно да се поддържат управляеми процесите на вземане на решения, така че важните решения да могат да се вземат своевременно.
За да се постигне това, Уставът на ЕСЦБ, който определя начина на функциониране на ЕЦБ, ограничава броя на членовете на Управителния съвет с право на глас до 21, когато броят на представителите на управителите на НЦБ надвиши 18.
Когато Литва стана 19-тата страна, присъединила се към еврозоната през 2015 г., този праг беше достигнат, поради което беше въведена нова система на ротационно право на глас. Съгласно тази система шестимата членове на Изпълнителния съвет имат право на глас на всички заседания на Управителния съвет. Всички останали членове на Управителния съвет - 21-те управители на националните централни банки от еврозоната - си поделят останалите 15 гласа на случаен ротационен принцип, като понякога не упражняват правото си на глас.
Някои управители упражяванат правото си на глас по-рядко от други. За да се отчете както относителният размер и икономическата тежест на техните страни, така и важността на техните финансови центрове, управителите са разделени на две групи. Правото на глас във всяка група се редува всеки месец на случаен принцип.
Първата група се състои от управителите на петте най-големи страни от еврозоната - понастоящем Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, които разполагат с четири гласа. Това означава, че всеки от тези управители не упражнява правото си на глас веднъж на всеки пет месеца. Във втората група, включването на управителя на БНБ означава, че останалите 11 гласа сега се разпределят между 16 управители, което увеличава честотата, с която всеки управител временно не упражнява правото си на глас.
Понастоящем четирима управители не упражняват правото си на глас всеки месец. Независимо от ротацията на гласуването, всички членове на Управителния съвет имат право да присъстват на всички заседания, да получават цялата документация и да упражняват правото си на изказване.
Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус. В този контекст възможността да се представят аргументи и да се участва в дискусията може да бъде също толкова важна, колкото и формалното право на глас.
В някои ситуации обаче се налага да се проведе формално гласуване. В тези случаи Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство. Това изключва решенията по определени видове въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, капиталовия ключ на НЦБ за участие в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни резерви към ЕЦБ, разпределянето на паричните приходи, генерирани от НЦБ при изпълнението на функцията на паричната политика, и разпределянето на печалбите и загубите на ЕЦБ.
За тези решения гласовете в Управителния съвет се претеглят според дела на всяка НЦБ в внесения капитал на ЕЦБ, докато шестимата членове на Изпълнителния съвет имат нулева тежест на гласа. С включването на управителя на БНБ в Управителния съвет, делът на БНБ се добавя към общата тежест на всички НЦБ от Евросистемата, което леко намалява относителната тежест на гласовете на останалите 20 НЦБ при тези решения на акционерите.
Когато дадена страна се присъедини към еврозоната, общественото внимание обикновено се фокусира върху въздействието върху новата страна членка. Но промени настъпват и зад кулисите. Внесеният капитал на ЕЦБ - и следователно нейната структура на собственост - се коригира всеки път, когато държава членка на ЕС приеме еврото. Когато НЦБ се присъедини към Евросистемата, системата за гласуване при вземането на решения от ЕЦБ се актуализира, за да се приспособи към новия член. Всеки път, когато еврозоната се разширява, ЕЦБ също се развива.
*Мненията, изразени във всяка публикация в блога на ЕЦБ, са на автора/авторите и не отразяват непременно мнението на Европейската централна банка и Евросистемата. Мненията, изразени в тази публикация, не могат да се тълкуват като официална позиция на БНБ.